- Германия ще закрие последната си топлоелектрическа централа на лигнитни въглища до края на 2038 г.
- Правителството ще отдели 40 млрд. евро за преструктуриране на икономиката в четирите засегнати провинции Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт, Северен Рейн-Вестфалия, и за компенсиране на енергийни оператори
- Опозицията критикува кабинета на ХДС и СДП за това, че мерките по плана за климатична неутралност се случват прекалено бавно
- ЕК готви фонд от 100 млрд. евро помощ за страните, които разчитат в много по-голяма степен на въглищата за енергийния си баланс.
Германия ще се превърне в първата страна в света, която се отказва едновременно от ядрената и въглищната енергетика. Цената на тази мярка обаче е внушителна.
Федералното правителство и регионалните власти се договориха за пакет от 40 млрд. евро, с които операторите на подлежащи на закриване централи ще бъдат обезщетени за загубата на бизнеса си в следващите 18 години. До 2022 г. трябва да бъде изпълнен и планът за закриване на последните атомни централи на територията на страната.
Най-голямата европейска икономика се опитва да догони собствените си цели за 2030 г., според които страната трябва да намали емисиите CO2 до 55% от нивото им през 1990 г. Изгарянето на въглища се смята за едно от най-замърсяващите производства.
Екологичната програма беше поставена под въпрос в първите две години от мандата на правителството на Меркел, формирано след трудни преговори през март 2018. През третото тримесечие на 2019 г. 28% от енергията в Германия е генерирана от въглищните централи, срещу 42% от възобновяеми източници и 14% от ядрено гориво.
Въпросът обаче се върна отново на масата на преговорите заради натиск по няколко линии - все по-високият обществен интерес към защитата на околната среда и спирането на климатичните промени, насрещната възходяща тенденция на "Алтернатива за Германия" сред работническите групи гласоподаватели от източните провинции, колебанията около финансирането на бизнеса с изкопаеми горива, и др.
Проектът, по който се работи от месеци, ще внесен в Бундестага до края на януари и се очаква да влезе в сила към средата на годината.
Готова ли е Германия за промяната
40-те милиарда евро от помощния пакет са предназначени за четири провинции, които ще бъдат засегнати от решението - източните Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и западната Северен Рейн-Вестфалия. Средствата трябва да се вложат в компенсации на компаниите, освободените работници и регионалните власти.
Сред компаниите, които ще получат обезщетения, са германската RWE и чешката група EPH. По данни на "Ройтерс" от правителствени източници, загубите на RWE от закриването на своите въглищни централи са оценени на 2,6 млрд. евро. Спирането на най-старите и замърсяващи мощности започва още от тази година. Оценките на компанията са за съкращаване на около 3000 работни места в краткосрочен план, или около 6000 до края на преходния период.
Групата EPH ще получи 1,75 млрд. евро. Останалата част от фонда ще се насочи за преквалификация на миньорите и други служители в сектора, както и за създаването на изследователски институти, свързани с чистата енергия.
Oчаква се, че преди 2038 г. - крайният срок за закриването им - ще бъде открита поне една модерна централа от този тип на Uniper, която ще може да се включи в мрежата заради по-високите си екологични стандарти в сравнение с най-замърсяващите обекти. В Бранденбург също се готви запазването на една от действащите централи чрез замяна на технологията за генериране на ток от въглища на природен газ.
Големите германски индустриални потребители на енергия, които работят на международните пазари, ще могат да кандидатстват за годишни субсидии след 2023 г., за да компенсират прогнозираното поскъпване на цената на тока.
Въглищното споразумение на правителството беше критикувано от страна на "Зелените", които намират мерките за несъответстващи на Парижкото споразумение за защита на климата. Основната критика е заради факта, че спирането на производството в много централи ще започне едва през 2035 г. Една четвърт от тях може да останат в мрежата до края на 2038 г.
Преходният пакет на ЕС
Отказът от въглищата ще има сериозни последици за провинциите в бившата ГДР, където индустрията остава основният източник на работни места. Колебанието за рязка реформа на енергийния сектор идваше именно заради икономическата несигурност при евентуалната значителна загуба на приходи.
Политиката на Германия се наблюдава с внимание и от други страни в ЕС, чиито икономики продължават да разчитат твърде сериозно на въглищата (България е една от тях, а над 40% от генерацията на електроенергийната система идва от този тип централи).
Брюксел има намерения да подкрепи този преход с фонд за 100 млрд. евро, който беше обявен като част от общата програма "Зелен пакт". Целта на комисията "Фон дер Лайен" е да постигне климатична неутралност до 2050 г. Полша обаче отказва да подкрепи този план, тъй като намира помощта за твърде недостатъчна на фона на бъдещите социални и икономически проблеми. Доколкото може да се съди по цената, която Германия смята да плати за по-чиста енергетика - предупрежденията на Варшава изглеждат основателни.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
