25 години след 11 септември светът още живее с последиците от атентатите

Днес се навършват 25 години от атентатите на 11 септември 2001 г. Ден, след който се промениха представите за сигурност не само в САЩ, но и в голяма част от света.

Сутринта на 11 септември 2001 г. 19 терористи, свързани с „Ал Кайда“, отвличат четири пътнически самолета. Две от машините се врязват в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, трета удря Пентагона, а четвъртата се разбива край Шанксвил в Пенсилвания.

Общо 2977 души загиват при атаките. Сред жертвите са граждани на десетки държави, както и стотици пожарникари, полицаи и спасители.

Кадрите от атаките се излъчват на живо по целия свят.

Един от най-сериозните въпроси, останали след атентатите, е дали те са могли да бъдат предотвратени.

Последвалите разследвания показват, че американските служби са разполагали с отделни сведения за „Ал Кайда“ и нейния лидер Осама бин Ладен. Дори е имало работна група за преследването му. Проблемът е бил в това, че информацията не е била събрана и анализирана навреме като част от един общ план.

Комисията за 11 септември посочва слабости в обмена на информация между институциите, координацията и оценката на разузнавателните данни.

Това се превръща в един от основните уроци за западните служби през следващите години.

След атентатите американската разузнавателна система претърпява сериозна реорганизация. ФБР засилва превантивната си работа, а между различните служби и партньорски държави започва по-интензивен обмен на данни.

Последиците от 11 септември бързо се усещат и в ежедневието. В края на октомври 2001 г. е приет Патриотичният акт, който разширява правомощията на американските власти при наблюдение и разследване на предполагаеми терористични заплахи.

Година по-късно е създаден Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ. Променя се и системата за контрол по летищата, като проверките на пътници и багаж стават значително по-строги.

Много от процедурите, които днес се приемат за нещо обичайно при въздушните пътувания, са пряк резултат от промените след 2001 г.

Заедно с мерките за сигурност обаче се появява и друг голям спор – докъде може да стига държавният контрол, когато целта е предотвратяване на терористични атаки. Разширяването на наблюдението и събирането на лични данни предизвикват критики от правозащитни организации и поставят въпроса за баланса между сигурността и гражданските свободи.

Отговорът на САЩ не остава ограничен само до вътрешни мерки. На 7 октомври 2001 г. започва военната операция в Афганистан срещу „Ал Кайда“ и режима на талибаните, който е предоставял убежище на организацията.

Конфликтът продължава близо две десетилетия. Американските сили се изтеглят през 2021 г., а талибаните отново поемат контрола над страната.

През 2003 г. Вашингтон започва и войната в Ирак. Тя не е пряка операция срещу организаторите на 11 септември, но се превръща в част от широката американска политика за борба с тероризма и предотвратяване на бъдещи заплахи.

Един от основните аргументи за инвазията е, че режимът на Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение, но това твърдение впоследствие не се потвърждава.

„Ал Кайда“ постепенно губи част от влиянието си, докато през следващото десетилетие на преден план излиза „Ислямска държава“. Организацията използва различен модел – контролира територии, изгражда структури, подобни на държавни, и използва социалните мрежи като основен инструмент за пропаганда и вербуване.

Появяват се и други форми на заплаха – саморадикализирани извършители, т.нар. „вълци единаци“, онлайн мрежи и транснационални структури.

А докато западният свят се бореше с тероризма, подцени превръщането на Китай във военна сила и превъоръжаването на Русия с иновации в хиперзвукови ракети. Двете страни подкопаха военното предимство, на което някога се радваше НАТО.

„Грешката на Запада не беше просто, че се разсея от борбата с тероризма след 11 септември. Той също така погрешно разбра естеството на възхода на Китай, приемайки, че икономическата интеграция ще доведе до политическа конвергенция“, казва пред BBC Сам Олсен, главен анализатор в разузнавателната фирма за сигурност Sibylline.

„Преди 25 години светът застина. Приковани пред екраните, ние гледахме с ужас и недоверие как кулите близнаци рухват. 11 септември беше най-значимото събитие в началото на века. И той възроди значението на съюзите и колективната сигурност“, коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в свое изявление.

Тя посочва, че целта на атентаторите е била да разпространят страха далеч отвъд САЩ, но те са се провалили.

„Нашите демокрации устояха. Нашите общества останаха свободни. А идеологията на терора не успя да наложи властта си над нашия свят“, казва фон дер Лайен и добавя, че днес отново живеем в неспокойни геополитически времена на съперничество между великите сили, войни и конфликти, но въпреки това поуката от 11 септември остава.

След атаката през 2001 г. НАТО за пръв и единствен път активира чл. 5 от Вашингтонския договор, според който въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.

Днес в памет на жертвите знамената в централата на Алианса в Брюксел ще бъдат спуснати, а в 15:46 ч. българско време ще бъде запазена минута мълчание.

20 години по-късно: 11 септември 2001 г. в снимки