Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пътуването с кола и деца е възможност цялото семейство да прекара време заедно и всички да се дразнят по интересни и нови начини. Поне така смята детският писател Том Лихтенхелд. Смешки, мрънкане, боричкане на задната седалка, фалшиво пеене с цяло гърло, прегръдка и искрено “обичам те” в края на дълъг ден - когато пътуваме с децата, има от всичко и по много.
Декември е месецът, който ни причинява най-много стрес и драма и това, което може да ни спаси, е съвсем целенасочено да заделим време да бъдем със семейството си. Идеята е проста: блокираме един или два дни в календара, в които единственият ни план е да нямаме друг план.
Избираме хубаво място, където ще е интересно и за малките, и за големите. Приготвяме минимум багаж - най-добре на слоеве, за да сме подготвени и за студа навън, и за местата на закрито, където ще се сгряваме с горещ шоколад и чай. Колкото повече усложняваме, толкова по-малко вероятно е да тръгнем изобщо.
За придвижване избираме новото Peugeot 2008 - компактен SUV с открояващ се дизайн, който изглежда еднакво добре пред офиса, в планината и на магистралата по пътя към семейната ни уикенд дестинация.
Отвън личи вниманието към детайла - LED светлинен подпис с 3 следи от нокти отпред и 3 хоризонтални LED светлинни елемента отзад. В допълнение на това, предната решетка подчертава елегантното, но и силно присъствие на автомобила.
Багажникът има удобна опция за регулиране на пода на две нива.
В по-високото положение с лекота товарим и разтоварваме раници и резервни обувки за еднодневни разходки, а в по-ниското използваме максималния му обем за колички, тротинетки и куфари. Подгряването на стъклата, огледалата и седалките означава, че дори и в най-мразовития ден сме готови да поемем на път за минути, независимо от прогнозата.
Дните в края на декември са къси и всяко пътуване е зависимо от времето. Мракът настъпва рано. Времето е променливо, а пътищата са мокри, хлъзгави или заледени.
Колата има система против блокиране на колелата (ABS), електронен разпределител на спирачното усилие (REF), помощ при внезапно спиране (AFU) и динамичен контрол на стабилността.
На помощ тук идват системите за безопасност на Peugeot 2008, които намаляват напрежението и умората от шофирането - асистент за придържане в лентата, автоматични спирачки при опасност, разширено разпознаване на пътни знаци, асистент за потегляне под наклон и опция да добавим към оборудването широкоъгълни камери, които да следят мъртвата зона. Пакетът Vision & Drive Assist Plus предлага още повече екстри за спокоен път като адаптивен автопилот и възможност за полуавтономно шофиране.
Peugeot 2008 се предлага с бензинов двигател, както и в електрически вариант и като хибрид. А ние ви предлагаме четири от любимите си места за семейни бягства през декември, без нужда от много планиране.
Коледното село Чавдар
Чавдар е селото с малко над 1000 жители, което се прочу като добрия пример за управление и популяризиране на малки селски общности. Освен на швейцарския чар на цветния си централен площад и маникюрно поддържаните си градинки, Чавдар разчита и на добре измислени събития, които ни убеждават да прекараме почивния си ден на час път от София.
Всеки декември се превръща в “Коледното село на България” с класическа обстановка - греяно вино за родителите, горещ шоколад за децата, творчески ателиета, фотогенична украса и събития.
В програмата за тази година виждаме концерти на изпълнители от различни стилове като Роби и Мона (13 декември), Милица Гладнишка (21 декември) и Уикеда (26 декември), както и представяне на книги (“Носорог в банята” на Георги Милков на 20 декември), стендъп комедия (с Георги Кючуков на 21 декември), кулинарно шоу (с шеф Лъчо Лачев на 27 декември). Коледното село ще работи през всички уикенди на декември, както и в почивните дни - на 25, 26, 27, 28 и 31 декември и 1 януари.
Преди да си тръгнем, се качваме до археологически парк Тополница на 5 минути над Чавдар. Там, където преди хилядолетия е имало неолитно селище, днес надникваме в няколко възстановени къщички с маси, столове и сламени легла директно под покривите. Усещането е сякаш обитателите им са излезли да съберат дърва за огнището и всеки момент ще се приберат. До археологическия парк има въжен атракцион, заведения и параклис, от който се разкрива разкошна панорамна гледка. В района има и къщи за гости, където можем да удължим уикенда с бавни сутрини и горещи вани под звездите.
Пещера Леденика
Името на пещера Леденика подсказва кое е най-доброто време да я видим. В края на декември или началото на януари - когато стане достатъчно студено - в първите ѝ две зали се образува изящен сезонен декор - ледени сталактити, сталагмити и цели колони, достойни за двореца на Ледената кралица.
Обиколката на пещерата продължава около час, по време на който преминаваме през десет зали, пълни с още чудеса - Езеро на желанията, прилепчета в хибернация, виещи се стръмни стълби и тесни проходи, скални форми, които приличат на Снежанка, динозавър или Баба Яга. Ако имаме късмет, може да видим с очите си и най-интересния ѝ обитател - бръмбара светломразец. Това невероятно полупрозрачно насекомо без очи толкова добре се е адаптирало към живота във вечния мрак на пещерата, че ако бъде извадено навън, умира.
Пещерата работи цяла зима без почивен ден. По пътя към Леденика подготвяме настроението с аудиоприказката за Ледената кралица - през Apple CarPlay или Android Auto свързваме с лекота телефона си с колата и избираме саундтрака на пътуването.
А ако денят се окаже слънчев, добавяме към маршрута още една приказна локация - Горската пътека на приказките, която се намира на около 15 минути с кола от пещерата в посока хижа Пършевица. Трасето започва от самия път и преминава през гори, хълмчета, дървени къщички и иглолистни гори, докато децата следват една приказка, разказана на части табела след табела.
Новото зоокафене в Пловдив
Дълго време природонаучните музеи в България представляваха колекции от препарирани животни зад витрини - интересни да ги видим веднъж, но не и място, в което бихме се връщали отново и отново. Природонаучният музей в Пловдив беше един от първите, които разчупиха това клише, като добави към колекциите си зала с живи пеперуди, зала с аниматроник динозаври, а от края на ноември - и първото зоокафене в България.
Бившата бирария до музея, вече кафене “Lion”, е хибрид между музейна зала и кафене, където можем да доведем децата да пият чай и да хрупат сладки по автентични африкански рецепти, заобиколени от коала, кенгуру, лъв, птицечовка, хипопотам и други африкански и австралийски животни. В тематичното меню има и няколко вида африканско кафе.
Ако отскочим до Пловдив за повече от няколко часа, археологическият музей в града отскоро има аудиогидове за деца, а в Стария град в края на ноември отвори врати чисто нов музей на ютията с интересна колекция от невъобразими приспособления за гладене и интерактивни елементи.
Пътуването до града на тепетата през декември не може да мине и без спирка на коледния базар в центъра на града (тази година с ледена пързалка и Асансьора на Дядо Коледа) и на празнично украсения арт квартал Капана, където масите на открито кипят от живот под празничните светлини и са приятно затоплени от мини камини.
Паркирането не е проблем. Дължината на колата ни е 4304 мм, широчината е 1815 мм, а височината е 1523 мм, а усещането е като за много компактен и маневрен автомобил.
Другата страна на Витоша
Част от концепцията за простите радости в живота е, че не е нужно да пътуваме далеч, за да си прекараме добре. Жителите на София разполагат с лукса да живеят на половин час от висока планина.
И докато подстъпите към Камен дел, Бай Кръстьо и Черни връх са мравешки пътеки дори и през зимата, “обратната” страна на Витоша е оазис на спокойствието, който все още не страда от синдрома на “това Витоша ли е или Витошка?”. Няколко сандвича в раниците, планинските обувки в багажника и сме готови.
Тук ви предлагаме два маршрута от южната страна на планината, които са подходящи за семейства с малки деца, тъй като нямат голям наклон и са сравнително кратки. Единият е Пътеката на здравето над село Кладница (различна от пътеката със същото име край Банкя). С кола можем да стигнем до началото на пътеката над селото, а оттам продължаваме пеша през дървени мостчета, маси и пейки, стари каменни кръстове. За 30-40 минути се стига до хижа Селимица (в момента не работи), а оттам можем да се върнем по обратния път. Маркировката е червена и е добра.
Друг вариант е изворът Живата вода над село Боснек. По широк горски път (част от Алеята на карста) за около час стигаме до извор, който тече през чучур във формата на змейска глава. Водата излиза на тласъци, ту тече, ту капе, а според легендата, ако до чешмата застане грешник, спира изцяло. Трасето е добре маркирано и по него има пейки и маси за пикник.
