"Това е 88-ми Ден на независимостта. Видял съм много, но никога не съм наблюдавал нещо подобно. На този ден обикновено се събираме с приятели и близки, но днес няма да го направим. Обикновено сме по пътищата и летищата, но днес ще си останем вкъщи. Това е Четвърти юли на болката, на тревожността, на несигурността. Също така на равносметката, преосмислянето на несправедливостите от нашето минало и пътя, по който ще определим бъдещето" - това са думи на известния телевизионен журналист от Си Би Ес Дан Радер.

"Празнуването на Америка през 2020 г. се усеща по особен начин въпреки вродената патриотична гордост, която много от нас носят в сърцата си. През 1776 г. шансовете на републиката за някои от хората далеч не са били гарантирани, Декларацията за незавимистта не е финалната линия. Това е трагичната ирония на нацията от роби, създадена от роби".

"На днешния 4-ти юли аз съм с отворени очи и с отворено сърце. Аз слушам, аз съм трогнат, аз съм ядосан. Аз съм твърдо решен. Защото виждам и много причини за надежда" - тези думи на легендарния телевизионен журналист, споделени в социалните медии, според мен, най-добре описват смесените чувства, с които много хора тук посрещат 244-ия рожден ден на Америка.

Говорих с американци и българи, които са натурализирани американски граждани, за това какво мислят за празника на Америка точно днес.

Кати Шалала, медицинска сестра, живееща в северно предградие на Чикаго, сподели: "Обичам 4-ти юли. Дори и с всички усилия, които трябва да положим като човешки същества, аз съм горда, че съм американка. В нашата история имаме тъмнина, но също така имаме огромна светлина. 4-ти юли винаги ми напомня за идеалите, които основаха тази страна".

Валя Брадшау, е омъжена за американец българка. Тя е архитект, художник и фотограф. "Моят съпруг казва: "Америка има много проблеми, прави грешки, но я обичам, защото е все още земя на възможностите. Трябва да си работлив, здрав, предприемчив и ще успееш!". Желаеш ли наистина, ще станеш това, което искаш - с труд, упоритост, всеотдайност. Виждам го, усещам това почтително и уважително отношение към образованите и трудолюбивите, готовите да помагат на другите с доброволен труд, да изразяват себе си по начин, който кара другите да се чувстват по-добре".

"Усещам го по себе си - една българка в Америка, която с радост прави това, което обича, и получава признанието на много хора. А това, което правя, всъщност, не е кой знае какво, но ми носи огромна радост. Фотограф съм в нашия Креативен Център 55+, снимам всички събития в него като доброволец, каквито са всички, които работят в този център, с изключение на няколко, които получават заплати. Най-голямата ми награда са щастливите усмивки на тези, които са открили красивите си снимки в местния вестник...е, стига ми, за да се чувствам полезна. Да си полезен на другите и на държавата си, това е мантрата на всеки истински американец. Последните събития тук за мен, а и за много мои приятели, са доста разочароващи, но не искам да го обръщам на политика. Вярвам, че здравият разум ще надделее и ще и ще победи", споделя тя.

Филантропът и активист за равноправие Джеми Прайс, която живее в Лоуренс, щата Канзас, е обнадеждена заради голямата енергия към позитивна промяна, към която сънародниците ѝ се стремят.

"Дори и с всички сътресения, които 2020 ни донесе, има сила, в която всички човешки същества са създадени равни и всеки заслужава да се стреми към щастие. Ние приравняваме приоритетите си към общите цели и докато сме разделени, ще се научим, че сме обединени."

Никола Калудов е професор по молекулярна биология и биохимия, научен работник и предпприемач във Вашингтон. Той вече няколко десетилетия живее в САЩ.

"След малко повече от месец аз ще отбележа 30 години от пристигането ми в Америка, но тази година аз сметнах за нужно да купя и регистрирам оръжие за самоотбрана. Празнуваме Деня на независимостта с все по-свити сърца. Празнуваме е силно казано! От избирането на Тръмп за президент досега все по-ярко се очертават различните визии за Америка. В коя Америка искаме да живеем? Тази на расистите и на “нищо незнаещите” (know nothings) или тази, описана в Декларацията на независимостта от 1776, а именно, че всеки американец има право на живот, свобода и преследване на щастието си". 

"Надявам се, че идеята за Америка, като “светъл град на хълма” (shining City upon a Hill) ще устои пандемията, расизма и тръмпизма!", споделя той. 

Виктор Таушанов също празнува 4 юли със смесени чувства. Той живее в Далас, щата Тексас и е брокер на недвижими имоти. Споделя, че винаги отбелязва Деня ня независимостта с "гордост", но през 2020 ще го направи със "смесени чувства на гордост, тревога, тъга".

"Гордост, защото САЩ е все още държавата на капитализма, свбодната икономика и възможнстите за успех и икономическо благополучие, но и с голяма доза тевога, ставайки свидетел как наричащите себе си прогресивни и либерални политически сили разпалват расово напражение и хаос, спекулират с ковид-вируса, преследвайки чисто политически цели. Празнувам и с тъга, че държавата на икономическата свобода и просперитет се превръща, под натиска на същите леви сили, в държавата на социалните помощи и социализма, от която избягах".

Рейчъл Брадли-Съливан живеее в Чикаго. Тя е актриса и активист: “Преди американското знаме беше символ на гордост за нашата страна. Сега ще се страхувам да го развея, за да не бъда определена като поддържничка на сегашния президент. Доналд Тръмп промени американската идентичност. Той извади на показ крайнодесните расисти. САЩ стана за смях пред целия свят. Срам ме е да кажа, че съм от тук. Говорим много често за напускане".

Захари Карабашлиев е един от известните писатели у нас. Той живее в София, но е натурализиран американски гражданин. Вижда "две Америки" през 2020 г.

"За мен 4-ти юли остава рождения ден на Америка - същата тази, която Тръмп бил решил да направи велика Аgain, но едновременно с това - рожден ден и на една друга Америка, която никога не е преставала да бъде велика. Америка е не просто континент с 50-ина щата. Тя е състояние на духа, федерация на свободата, територията на мечтанието - празнувал съм я, преди да съм стъпил на нейна земя, празнувал съм я, докато живеех 17 години там, празнувам я и сега", споделя той.

"Мисля за нея с много тревога в последните години. Но и с вярата, че тя ще преживее и това. Велики хора са работили за институциите й, за да ги изградят достойни и здрави. Сега тези институции са в опасност, но вярвам, че ще издържат, защото са създадени именно с тази цел - да устояват пред неизбежните домогвания на злото, което идва под най-различна форма. Америка е родина на честни, работливи и силни жени и мъже. С много от тях завързах приятелство. И то е завинаги", казва Захари Карабашлиев.

"Като дете на имигранти и като актьор се чувствам уморена, но и изпълнена с надежда", споделя Рейчъл Сепиашвили - 25-годишна актриса, живееща в Чикаго.

"Тази година е трудна за всички по света. И уникално трудна за американците по много причини - една от най-големите е борбата за равенство. На този 4 юли не чувствам желанието да празнувам, чувствам желанието да продължа да образовам себе си и другите за истинската история на страната и как да напредвам с правилните стъпки, които ще доведат до такава положителна промяна, нужна да се случи", казва тя. 

"Като артист се чувствам изгубена. Трябваше да започна нова работа, за да продължа да живея. Не знам кога ще мога да играя на сцена отново. И ми е трудно да намеря мотивация. Но аз тая надежда, защото виждам големия процент от хората, работещи за промяна, и се надявам, че ще излезем от това време по-силни и по-единни от всякога. Може би това е моето оптимистично виждане. Но чувствам, че трябва да видим светлината накрая, за да продължим. Както баща ми винаги казва: "Слънцето ще изгрее на същото място утре и ще бъде нов ден. Направете най-доброто от него".


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Techem инвестира 2 млн. лв. в нова смарт система за отчитане

360 сгради в София и над 500 сгради в Пловдив и Плевен ще бъдат оборудвани с новите четци

МЗ потвърди: Наличието на антитела не е достатъчно за издаване на зелен сертификат

ECDC са потвърдили решението си от май и ЕК не обмисля да променя сертификата

Хърватското чудо на Мате Римац: От старото BMW в гаража на баща си до върха на Bugatti

Дете на емигранти от Югославия, днес Римац стои начело на една от най-важните компании за електромобили

Кръщават улица в София на името на Боян Петров

Тя се намира в "Манастирски ливади - Изток"

"Японските Меган и Хари": Принцеса Мако се омъжи за човек от народа и се отказа от кралския си статут

Японците протестират срещу съпруга ѝ и я доведоха до депресивно състояние

КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен

Могат ли транссексуалните хора да сменят пола в личните си документи?