Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Смъртността, свързана с Covid-19, e 5,8 пъти по-ниска в държави със задължителна имунизация БЦЖ в сравнение със страни, които не ползват ваксината за детска туберкулоза.
Това показват данни от изследване, публикувано от учени от университета "Джонс Хопкинс" преди дни (все още не е подложено на експертна рецензия).
Анализът им стъпва на база на сравнителен модел между употребата на БЦЖ и данните за броя смъртни случаи на 1 млн. души от населението в няколко държави. Страните са разделени според още два признака: икономически статут (БВП на глава от населението) и дял на хората в пенсионна възраст спрямо общия брой граждани.
За отправна точка е взет деня, в който всяка от изследваните страни е регистрирала 100-тния пациент, инфектиран с коронавируса.
Данните от анализа показват, че показателят за смъртността от Covid-19 в страните изглежда по следния начин:
- в страни с по-ниско от средното ниво на доходи - 0.4 (интерквартилен диапазон 0.1, 0.4)
- в страни по-високо от средното ниво на доходи - 0.7 (интерквартилен диапазон 0.2, 2.2)
- в страни с най-високото ниво на доходи - 5.5 (диапазон 1.6, 13.9)
"Независимо от ограниченията, свързани с по-малкия брой тестове в страните с по-ниски доходи, с различните прояви на заболяването и с очакваното увеличаване на случаите с напредване на епидемиологичната траектория, този анализ представя интересни наблюдения, които оправдават спешното мобилизиране на ресурси за изследвания и системно следене на болестта особено в страните с по-ниски доходи", пишат изследователите.
Те обръщат внимание на значителните отклонения между регистрирания процент на смъртност в различни държави по света - ранните данни от провинция Хубей показваха стойности около 15%, в Италия нивото достигна 7,2%, но в някои източноазиатски страни пикът на заболеваемостта така и не доведе до толкова остър скок на дела на починалите.
Авторите на изследването посочват, че този показател може да варира значително заради стратегиите на изследване на населението за Covid-19, скоростта на налагане на мерките за дистанциране, достъпа до здравни грижи и възрастовата структура на населението. Все пак те приемат, че ако цялото население е потенциално податливо на инфекция от коронавируса, то чистите данни за смъртността от Covid-19 в рамките на всяка конкретна държава е достатъчно ясен индикатор за сравнителни изследвания.
В същото време, анализаторите съпоставят данните за "смъртност" / "икономическо състояние" спрямо друг предварително известен променлив фактор - присъствието на ваксината БЦЖ в националните имунизационни календари.
БЦЖ-ваксината се поставя на новородени деца (и се ползва за реваксинация при деца на 7/11-годишна възраст) за предпазване от туберкулоза в много държави от развиващия се свят, както и в страните от Източна Европа, при които има по-високо от средното ниво на туберкулозни заболявания.
България е сред страните, които продължават да ползват ваксината.
В много от западните страни на континента ваксината вече не се предписва на всяко дете поради пренебрежимо ниския риск от заболяване. Държави като САЩ, Италия, Белгия и др. никога не са я прилагали като част от задължителен имунизационен календар.
Резултатите показват значителни разлики между страните, според фактора "БЦЖ" спрямо процента на населението над 65-годишна възраст и относителното разположение на всяка страна в епидемиологичната траектория:
Връзка между смъртността, свързана с Covid-19, и употребата на БЦЖ в националните имунизационни календари, дела на населението над 65 г., времевата траектория на епидемиологичната крива и данните за БВП на глава от населението.В червено са показани страните, ползващи БЦЖ, в синьо - страните, които не ползват БЦЖ. Източник
Директната връзка между смъртността и нивото на икономическо развитие на държавите изглежда парадоксално, пишат авторите на изследването. Досегашните анализи на световните здравни тенденции обикновено са показвали, че рискът от смърт заради остри белодробни заболявания е по-висок в страните с ниски доходи заради множеството социално-демографски и икономически усложнения.
Възможно е отклонението да се дължи на това, че Covid-19 протича много по-тежко при хората над 65 г., а в страните с ниски доходи делът на тази възрастова група е по-нисък в сравнение с най-богатите държави. Друг потенциален отклоняващ фактор може да е забавянето между регистрирането на заболяването и установяването на причините за смъртта. Но дори когато изследователите настройват модела си така, че да отчита тези отклонения, отново се показва значителна връзка между употребата на БЦЖ и по-ниската смъртност от Covid-19.
Резултатите от анализа са зависими и от много други фактори - подготовка на здравната система за криза, бързина и строгост на наложените мерки, и др.
"Данните ни не целят да дадат фалшива надежда на страните за това, че ползването на ваксината БЦЖ може да доведе до по-ниска смъртност. Най-големият източник на неизмеримо смущение в анализа ни се дължи на различния подход при тестването и регистрирането на случаите. Ограничените възможности за лабораторни изследвания и достъп до болнична помощ са често срещани в страните, които ползват ваксината БЦЖ. При експоненциални функции дори малките времеви отклонения може да доведат до значителни промени на резултата. Данните ни трябва да се четат предпазливо - имайки предвид по-уязвимите здравни системи и високия дял на съпътстващи заболявания в страните с по-ниски доходи, ако експоненциалният ръст на заболелите бъде последван от нови смъртни случаи, епидемиологичната прогноза в този анализ ще се промени", предупреждават те.
И въпреки всички тези уточнения, обратната пропорция между икономическия статус и смъртността при Covid-19 и силната корелация с ваксините БЦЖ представлява интересно откритие.
"Този доклад илюстрира ключовата роля на непрекъснатото и систематично лабораторно изследване за по-доброто разбиране на пандемията, особено в страните с по-ниски доходи. Тези данни може да доведат до вземането на информирани политически решения, които са от полза както за здравните, така и за икономическите резултати", завършват авторите.
