5 от 7 шестици на матурата по БЕЛ в София са за ученици на Розалия Михова от СМГ - как се постига това?

В една година, в която само 15 ученици в цялата страна постигат максимален брой точки на националното външно оценяване (НВО) по български език и литература след 7 клас, пет от тях се оказват ученици на един и същи преподавател – Розалия Михова от Софийската математическа гимназия (СМГ). Макар това постижение да е изключително, за нея то не е въпрос на „тайна“, а на дългогодишна отдаденост, дисциплина, човечност и уважение към децата.

Розалия Михова не дава точна рецепта за успешна подготовка на учениците, но от думите ѝ става ясно, че процесът включва не само преподаване на материала, заложен в учебната програма.

Едно от първите неща, с които учениците ѝ се сблъскват е личният пример - да си точно навреме в час, да спазваш зададените предварително срокове, да полагаш старение дори за най-лесната домашна работа, да представиш себе си по възможно най-добрия начин, да държиш на думата си.

Ако може да се говори за "ключове към успеха", един от тях със сигурност е събуждането на интереса на учениците. А това става по различни начини – дори с добре направена и на място шега, с тънка самоирония. Както и с разширяване на кръгозора извън пределите на училището. "Стремя се да водя децата няколко пъти в година да разгледаме някой музей, да гледаме театрална постановка. Има нужда от такива неща, защото, знаете ли, когато ги взех в 5 клас, някои от тези деца не бяха виждали театър".

"Литературата те среща със света, тя формира личността. Граматиката е красива и строга, но литературата възпитава душата“, казва Розаллия Михова.

От 2002 г. Михова преподава в СМГ – елитна гимназия, където за любов към думите има място дори между уравненията и логиката. А когато говори за учениците си, го прави като човек, който усеща отговорност не просто към знанието, а към цялото им порастване.

„Аз осъзнавам, че моята професия е тази, която дава началото на много други – но така, че сърцето и душата да са усетили накъде искат да се развиват“, разказва Михова.

За разлика от много други, които вярват в клишето, че по правило новото поколение винаги е много по-лошо от тези преди него, г-жа Михова е на мнение, че днешните деца са прекрасни.

В последните години обаче наблюдава една все по-засилваща се тенденция – разпад в общуването между самите ученици. Днес е обичайно младите хора от различните паралелки в един випуск почти да не се познават.

По нейни думи най-голямото предизвикателство за новите поколения не е ниската грамотност, а липсата на свързаност. „Децата не се познават едни други. Ученици в една и съща паралелка не създават близост помежду си дори след няколко години общуване.“

Причините са много – и технологиите, и липсата на внимание от страна на семейството, и все по-честото прехвърляне на отговорностите върху училището.

„Много от задълженията на семейството се прехвърлят към нас, учителите – включително и емоционалната и психическата нагласа. Правим го със сърце, но това оставя празнини, които не винаги можем да запълним.“

Михова не крие, че новите технологии могат са са сериозен проблем в класната стая и имат отношение към проблемите с общуването на децата. И не само - разсейването, липсата на концентрация, нарушената фина моторика, намалената памет, функционалната неграмотност – всичко това е резултат от постоянната връзка с телефона.

Българският език става все по-труден

На изпитите тази година отново стана ясно колко е голяма разликата в резултатите по български и по математика. В страната има над 300 ученици, които са постигнали максималните 100 точки на НВО по математика. По български обаче те са само 16.

И въпросът тук не е свързан само с пълното отличие, а със състоянието на българското образование и с горчивия факт, че българският език става все по-труден за децата.

За Михова причините са дълбоки: липса на интерес към четенето, липса на пример вкъщи и остарели литературни програми.

„Програмата по литература е една и съща от много години и не отговаря на съвременния поглед към света. Децата не откриват нищо за себе си в произведенията“, казва тя и уточнява, че творбите на нашите писатели и поети са много ценни, но учениците са много далече от тях.

Затова, когато има възможност в програмата, тя търси текстове, близки до съвремието и подходящи за възрастта на децата, извежда дискусии, насочва разговора не само към „какво е искал да каже авторът“, а и към „как бихте постъпили вие“.

Именно в часовете по литература, според нея, се изграждат морални основи и ценности.

„Имаше един случай – обсъждахме разказа "Серафим" и ученик ме попита с недоумение: "Как така ще даде парите си на непозната жена?". Това беше нощта, в която не можах да спя. Съпричастност, милосърдие – това са много хубави български думички, но смисълът им няма значение за децата.“

За Розалия Михова промените в образованието трябва да включват не само модернизиране на съдържанието, но и сериозно преосмисляне на това какви хора подготвяме. Защото грамотността не е само правопис – тя е мислене, светоусещане, възпитание.

Без частни уроци, но с личен пример

Постиженията на седмокласниците в СМГ са резултат от усилията в класната стая. „Добри резултати могат да се постигнат и в държавното училище, стига да има доверие, редовност, отговорност от страна на ученика и подкрепа от родителя“, казва Михова.

„Много пъти съм казвала – ако ученикът е последователен, ако следва указанията и работи системно, няма как да не успее. Родителите не трябва да седят и да учат с децата си. Но трябва да контролират дали се изпълнява даденото в училище. Трябва партньорство, не намеса.“

НВО след седми клас е тест не само за знанията на ученика, но и за цялото му семейство, което в общия случай е силно ангажирано и притеснено. Според Розалия Михова обаче е важно родителите да не прехвърлят амбициите и страховете си върху децата: „Най-голямата грешка е да се проектират неизпълнени мечти върху тях. Те трябва да открият сами своя път – с помощта на учителите, но и със свободата на своите желания и интереси“.

Обратното няма да доведе нито до добри резултати, нито до удовлетвореност, защото образованието не се гради само с програми и изпити – то се получава, когато има деца, които могат, учители, които ги водят, и родители, които вярват в тях.