Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Прокурорът, работил по разследването за "парите в чували от Хемус", е имал намерения да повдигне обвинение на деветима души. За трима от тях той е смятал, че има данни за ръководители на организирана престъпна група.
Те са управители и собственици на трите строителни фирми, наети от "Автомагистрали" уж като доставчици по изграждането на новите лотове на "Хемус".
Това са: "Водно строителство Благоевград" АД, с мажоритарен собственик Виктор Велев, "Европейски пътища" АД, с изпълнителен директор Маргарита Попиванова, и "Грома холд", където Велев е управител, а едноличен собственик е Христо Савев.
Савев е посочен в невнесения обвинителен акт като организатор и ръководител на групата, а другите двама - като ръководители.
Антикорупционният фонд (АКФ) публикува пълния проект на обвинителен акт на прокурора Ивайло Занев, с който е трябвало да започне дело срещу организирана престъпна група за източване на държавни средства, предвидени за АМ "Хемус".
Документът така и не е внесен в съда, а Занев и колегите му са отстранени от случая през 2023 г.
Прокурорът е подал няколко сигнала за евентуално нарушение на закона от страна на висши магистрати, включително Борислав Сарафов, но те са останали без последствия.
Скандалът вече стига и до Народното събрание, като в четвъртък "Да, България" поискаха да се създаде анкетна комисия по "Хемусгейт" и "да се търси отговорност от всички замесени".
Какво се твърди в "смачканото" обвинение?След изтеглянето на Занев от делото няма данни тримата да са привличани като обвиняеми по каквото и да е производство на прокуратурата.
Шестимата останали мъже, които е трябвало да бъдат привлечени по делото, са собственици, управители, посредници и пълномощници (подставени лица, теглили пари от банките), за които има данни за участие в изчезването на десетки милиони лв.
Сред тях е бившият футболен съдия Борислав Колев, който беше обвинен по разследването още през 2022 г. по времето на Бойко Рашков като вътрешен министър и Калин Стоянов като шеф на ГДБОП - т.е. преди да мине към ДПС "Ново начало".
Проектът за обвинителен акт проследява и пътя на парите, източени чрез мрежа от кухи фирми (илюстрацията е на АКФ, б.р.).
Твърди се, че в периода от 18-ти юни 2020 г. до 8-ми септември 2021 г. те са изтеглили в брой чрез 66 броя касови операции малко под 55 млн. лв., с почти ежедневни посещения в банката.
При едно от тегленията в „Интернешънъл асет банк“ са изтеглени наведнъж 1,956 млн. лв. през касата.
Прокурорът по делото е смятал, че парите са били предвидени за присвояване като скрита търговска печалба - с "влагане на по-малко по количество и по-евтини като качество материали, отколкото било предвидено по проектна документация“, от използването на „по-малък технически и човешки ресурс“ от заложения, както и от спестяване на разходи за заплати, осигуровки и ДДС".
В проекта на обвиннителен акт се твърди, че след като са напускали централата на банката, четиримата пълномощници са предавали средствата на посредниците, които от своя страна са ги транспортирали до складовата база на „Водно строителство – Благоевград“, край село Зелендол, община Благоевград.
Какво се случва с парите впоследствие остава неустановено.
„Публикуваният от нас проект за обвинителен акт е важен, защото показва, че за ограничен времеви период и сред определени прокурори е съществувала воля за разследване на един от най-скандалните скорошни случаи на отклоняване на публични средства в пътното строителство”, коментира Андрей Янкулов, старши правен експерт в АКФ.
От АКФ питат "дали е разследвана хипотезата за евентуални политически протекции за Савев, Велев и Попиванова, защо авторът на проекта за обвинителен акт е отстранен от работа по казуса „Хемус“ и защо институциите, в лицето на прокуратурата, Върховния касационен съд и Комисията за противодействие на корупцията, са пренебрегнали сигналите за отстраняването му и блокиране на разследването".
