"Ако конституцията позволяваше президентът да връчи мандата на Комисията по енергетика, вече щеше да има правителство" - с тази крилата фраза на депутат от ГЕРБ Народното събрание "увенча" невижданото досега единодушие на всички парламентарни групи.
Не бюджетът, не войната, не правосъдието, не здравеопазването и образованието, а въглищата обединиха 7 от 7 политически сили в 48 Народно събрание.
За добро или за лошо - парламентът възложи на служебния кабинет почти невъзможна задача.
Екипът на Гълъб Донев ще трябва да убеди ЕК да отвори отново Плана за възстановяване и устойчивост на България и да изтрие от него приетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии в страната с 40% до 2025 г. (спрямо зададеното базово ниво от 2019).
И то само месец след като България вече получи около 2,7 млрд. лева от Брюксел като първи транш за реформите, които е обещала да направи.
Главната цел е да се "запазят мощностите на Маришките централи" поне до 2038 г.
Негласната цел е ЕК да повярва, че климатичната стратегия на Европа е "нереалистично амбициозна, невъзможна и по никакъв начин не може да бъде изпълнена" от България (по думите на бившия образователен министър Красимир Вълчев, депутат от Стара Загора).
- Само двама души от "Продължаваме промяната" си позволиха да гласуват против - Александър Дунчев и Цветелина Симеонова-Заркин.
- "Обричаме децата от този регион да живеят в нездравословна среда. Това застрашава правото им да пораснат здрави и аз не мога да приема това", каза Заркин.
- "Считам за пълна лъжа и манипулация твърдението на разни партии, че България не може да се справи без загуба на работни места. Не! България може да се справи, но въглищната и политическа мафия не искат, за да не загубят контрол връху икономиката, политиката и обществото, и съответно да не загубят печалбите си", беше коментарът на Дунчев във Facebook.
- Други четирима депутати от ПП също нарушиха дисциплината, договаряна до късно през нощта в сряда срещу четвъртък между 7-те парламентарни групи, като гласуваха "въздържал се".
На този фон Жечо Станков (ГЕРБ) обясняваше, че "никъде в европейското законодателство не е казано, че въглеродните емисии са вредни" и че противниците на климатичните промени едва ли не искали "да спрат фотосинтезата".
По-смисленият аргумент на бившия зам.-министър на енергетиката беше свързан с това, че ако България изключи въглищните си централи, ще трябва да замени това производство с внос на природен газ и да задълбочи още повече проблема в цяла Европа с търсенето на алтернативни доставчици извън Русия.
Войната в Украйна и поскъпването на електроенергията, от друга страна, е довела до ситуация, в която вечно закъсалата "Марица Изток 2" скоро щяла да изплати задълженията си към БЕХ.
Загрижеността за диверсификацията определено беше на втори план - дебатът в НС беше подгряван от протеста на синдикатите от енергийния сектор. Над 12 500 души са заети във въгледобива, а огромната част от тях са в Старозагорския (избирателен) район.
Затова и синхронът между депутатите беше толкова голям и неестествен на фона на автентичната им непоносимост след 2 октомври 2022 г. - че публиката остана със смътното усещане за имитиращ продукт, а не политически дебат.
Критични гласове дойдоха основно от говорители извън Народното събрание.
- Евродепутатът Радан Кънев (ДБ/ЕНП) обвини депутатите, че превръщат енергийната политика в "тема на предизборен популизъм" и че в опита си да снижат напрежението около ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, на практика облагодетелстват и най-неподходящите играчи: "ТЕЦ-овете, които работят в нарушение на действащото законодателство и тровят гражданите с токсични емисии, за което получават субсидии от данъкоплатците".
- "Въглищната енергетика не може да бъде "спасена" с решения на парламента. Тя зависи от икономически и пазарни фактори (в момента непредвидими), както и от отдавна приети (с гласа на поредица различни български правителства) и обвързващи актове на европейското законодателство", казва Кънев.
- Любов Панайотова, която беше член от основния екип за присъединяването на България към ЕС, предупреждава пред БНР, че действията на Народното събрание заплашват изпълнението на всички останали проекти по ПВУ.
- "Това е стабилността на държавата, реномето на държавата и оценката доколко ние сме партньор, на който може да се разчита, и да ни имат доверие. Не може да се върви по някакъв план и да се стартират другите проекти, без целият пакет да бъде договорен наново. Абсурд е да стане. Това отнема изключително много време", смята тя.
Самият служебен премиер Гълъб Донев демонстрира недоволство от това, че "любимото занимание на НС е да възлага на служебното правителство да извършва някакви действия", и от това, че заложените от депутатите срокове са толкова кратки за толкова сложна мисия, че "може би нарочно поставят клопки пред реализацията ѝ".
Докато ГЕРБ, ПП, БСП, ДПС, Възраждане и "Демократична България" (вкл. "Зелено движение") заедно дадоха гласовете си за отварянето на ПВУ - разминавания имаше по втората част на решението, в което се описваха алтернативните идеи за намаляване на емисиите при запазване на въглищните централи отворени до 2038. А именно: саниране и ВЕИ.
- Тук ПП отказаха да подкрепят "възможността да се харчат пари за стиропори" в замяна на запазване на въглищните ТЕЦ-ове, с което отнесоха назиданията на Десислава Атанасова и заплахите на Маноил Манев към депутатите, че миньорите щели да получат имената на въздържалите се "по списъци" (каквото и да означава това).
Независимо от привидното обединение - доста от депутатите признаха, че гласуваното решение рискува да бъде обречено на провал.
Александър Ненков (ГЕРБ) оцени като "много минимален" шансът за пробив.
Рамадан Аталай (ДПС) предупреди, че преговорният екип трябва да направи така, че в ЕС "да не ни възприемат като аборигени, които отричат всичко, което са свършили по-ранните правителства".
ПП подчертаваха, че единственият начин за какъвто и да е успех е България да преговаря с обща позиция с Гърция, Румъния и дори страните от Западните Балкани.
Забележката на Владислав Панев (ДБ, "Зелено движение") за "необходимото, но не перфектно" решение на НС беше по линия на това, че "за да бъдат успешни преговорите, трябва да сложим нещо на масата - ускорени инвестиции в нисковъглеродна енергетика, в инфраструктурата, съхранена енергия, и др.".
"Ако не го направим, скоро ще станем нетен вносител на енергия - не защото ще си затворим въглищните централи, а защото електроенергията на съседните държави ще е по-евтина от нашата", каза той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
