Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) тихомълком е сключила два договора на обща стойност 1,2 млрд. лв. за довършването на автомагистрала „Струма“ през критичния участък в района на Кресна, стана ясно тази седмица.
Договорите с избраните още през 2019 и 2020 г. изпълнители – водени в консорциум от „Главболгарстрой“ – са били сключени в началото на този април. Публикувани са обаче едва на 12 май. Потайното сключване на контрактите провокира остри реакции, включително защото все още няма избрано трасе за аутобана.
Регионалният министър Иван Шишков коментира пред журналисти вчера, че договорите ще влязат в сила чак когато и ако се осигури финансиране и след финалния избор на трасе. „Най-вероятно трасето ще стане ясно след няколко месеца. Но ако днешният ден го нямаше, тогава щеше да е късно. Каквото и да беше решението, този участък щеше да се върне в изходна позиция“, каза той в опит да защити форсиращите действия на служебната власт.
Природозащитници се заканиха, че ще изпратят жалба по случая в Брюксел, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ поставиха няколко въпроса ребром към министъра. В своя позиция от коалицията изтъкват прибързаните действия, които според тях могат да доведат до загуба на европейско финансиране. Подчертават и грубото нарушение на изискването за публичност на обществените поръчки:
„Обезпокоени сме от сключените тихомълком от Агенция „Пътна инфраструктура“ два договора на стойност 1,2 млрд. лева за реализация на Лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ /…/ преди да са изпълнени препоръките на ЕК – оценка на алтернативните трасета извън Кресненското дефиле, анализ на съответствието на избрания вариант със специфичните природозащитни цели и осигуряване на финансиране на проекта със средства от ЕС“, написаха в своя позиция от ПП-ДБ.
Те отправиха осем важни въпроса към Иван Шишков и воденето от него министерство, за чиито отговори настояват в най-бърз порядък.
- Защо са сключени договори за обществени поръчки въз основа на оферти, подадени на базата на инвестиционно намерение за трасе, което не е одобрено от Европейската комисия?
- Защо не са прекратени старите обществени поръчки, при положение че офертите са подадени още през 2018 г. и договорените цени вероятно не отговарят на днешната пазарна конюнктура?
- Защо са сключени въпросните договори при положение, че не е завършен анализът на алтернативите за строителство на двете трасета на Лот 3.2 извън Кресненското дефиле?
- Защо сключването на договорите не е своевременно оповестено съгласно изискванията на ЗОП?
- На какво правно основание са изменени договорите за обществени поръчки едва 20 дни след тяхното сключване?
- Защо е започнало изпълнението на пътен възел „Кресна“ при положение че не е изпълнено нито едно от отлагателните условия за влизане в сила на договорите?
- С какви средства е обезпечно финансирането на проекта, при положение, че все още не е приет държавния бюджет за 2023 г., нито е одобрено финансиране със средства по ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. от Европейската комисия?
- Какво е обяснението, че изпълнението на Лот 3.1.1 е възложено на консорциум от дружества, спрямо чиито ръководители са повдигнати обвинения за документни престъпления, данъчни измами и пране на пари на стойност десетки милион във връзка със строителството на АМ „Хемус“?.
Участъкът между с. Крупник и гр. Кресна е последното парче от „Струма“, около което обаче се водят ожесточени спорове, тъй като минава през защитени зони. Еколозите критикуват избраното по времето на ГЕРБ трасе с мотива, че изграждането му през Кресненското дефиле ще унищожи флората и фауната там. Темата се превърна в горещ картоф и при управлението на кабинета „Петков“. Междувременно влезлият в сила през 2017 г. ОВОС важи пет години, в рамките на които сторителството трябваше да започне, но заради обжалвания и тромави процедури това все още не се е случило, а направената оценка скоро ще се окаже овехтяла.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
