Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Адел Енел напусна киното със скандал, а след 3 години мълчание най-после е готова да говори.
През февруари 2020 г. Енел се превръща в новината на нощта, в която Френската академия раздава най-престижните си награди "Сезар". Младата актриса печели отличието за ролята си в "Портрет на момичето в пламъци", но не това е поводът за смущенията в залата в Париж.
Всички камери проследяват как Адел Енел става и напуска възмутено, когато идва ред на наградата за режисура. След нея излизат още няколко от гостите на "Сезар", a медиите наричат церемонията "най-хаотичната в историята".
Причината: сред номинираните е "Офицер и шпионин" на Роман Полански. Режисьорът живее в изгнание от над 45 години заради присъда за сексуално насилие над непълнолетно момиче в САЩ.
Адел Енел има свой личен мотив за бунта - реабилитирането на Полански е повод да преживява собствената си травма отново и отново.
Кариерата ѝ в киното започва още когато тя е на 12-годишна възраст, а дебютът ѝ в "Les diables" я поставя в позиция на жертва заради сексуален тормоз от страна на режисьора Кристоф Руджа.
Едва през 2019 г. - в разгара на MeToo-движенито - тя разказва публично за това, че по-възрастният мъж си е позволявал да я опипва и да я целува. През 2020 г. Руджа беше арестуван заради криминално разследване по сигнала на Енел, но година по-късно беше пуснат на свобода, без развитие по процеса.
Днес Адел Енел отказва да се занимава с кино, като обвинява френската индустрия за това, че се отнася със "самодоволство" спрямо обвиненията срещу знаменити нейни представители.
Отказва да участва в наградите "Сезар" през 2021 г., а в последните месеци е забелязвана на няколко политически демонстрации - от протести срещу полицейското насилие, през екологични демонстрации, до стачки срещу пенсионната реформа на Еманюел Макрон.
Енел публикува писмо в списанието Telerama, в което обвързва протеста си не само със сексуалните насилници, но и с "цялостния смъртоносен, расистки, екоциден световен ред".
Актрисата обвинява колегите си - кинематографи в това, че защитават хора като Жерар Депардийо (обвинен в сексуално насилие от 30 жени) и Роман Полански, защото "са притеснени от това, че жертвите вдигат прекалено мнго шум.
"Предпочитат да продължим да изчезваме и да умираме мълчаливо. Готови са на всичко, за да защитят началниците си - насилници, онези, които са толкова богати, че си въобразяват, че са по-висши същества", пише Адел Енел.
Актрисата обвинява "последователите" на "лоботомизираните ултрабогати" хора в света за това, че налагат манипулативното схващане, че "бедните са бедни, жените са насилвани, и това е жалко, но не е по вина на богатите, нито на системата, която те експлоатират".
"А голямата индустрия произвежда хомеопатична доза филми за героични бедняци и за изключителни жени, като пак печелят пари на наш гръб, без да дадат сила на нашето движение. За да може светът да си стои на мястото. Отново повтарям: това е срамота", пише Енел.
Тя критикува комерсиалната кино-индустрия в "дистанцираност, празнота и жестокост", но не се е отказала да прави изкуство и работи по свои проекти с хореографа и режисьор Жизел Виен.
"Изправена пред монопола над свободното слово и финансите на буржоазията, нямам други оръжия освен тялото и морала си. Cancel Culture от първо лице - вие имате пари, власт и цялата слава, но нямате мен като свой зрител. Изключвам ви от своя свят. Напускам, обявявам стачка, присъединявам се към моите другари, за да търся смисъла и първичното достойнство над парите и властта", пише тя.
