Адв. Жулиета Мандажиева: Актът за медийната свобода ще има пряко влияние върху българските медии

Европейският парламент прие миналия месец няколко важни законодателства, които касят свободата на медиите, защитата на журналистите и политическата реклама. Какво обаче ще се промени след тяхното приемане?

За да разберем по-добре текстовете, потърсихме обяснения от експерт - адвокат Жулиета Мандажиева, която следи пряко развитията в европейското законодателство.

Мандажиева е съдружник в KDBM Law (aдвокатско съдружие "Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков") и има опит в предоставянето на правна помощ, която касае различни области, включително технологии, бизнес и финанси. Завършила е магистратура по Право на компютрите и комуникациите в Queen Mary University of London. Специализирала е в областта на финансовите услуги и ценните книжа.

Тя е вписан представител по интелектуална собственост към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и има наблюдения над законопроектите, които се обсъждат, гласуват и приемат в Европейския съюз.

На пленарната сесия в Страсбург депутатите одобриха Акта за медийната свобода - първият закон в ЕС, който защитава свободата на журналистите. Това наистина ли е първият такъв европейски закон и защо се приема чак сега?

И да, и не. Както знаем, европейското законодателство почива на принципа на отстъпения или споделения суверенитет. В същото време повечето конституции на държавите членки имат някакъв тип защита на комуникационните права, каквито има и в Конституцията на България. Най-общо казано това са комуникационните права на гражданите, правото на информация. Защитата на тези права е вградена и в Хартата на основните човешки права на гражданите на Европейския съюз. Всичко останало - регламенти и директиви - е вторичното право на ЕС и там вече в детайл се урежда как тези гаранции действително се прилагат на практика.

Има много проявления през последните години, които Европейският съюз е наблюдавал. В доклада си по обосновка защо такова законодателство е нужно е обобщил основните причини. Не е нужно ние да четем доклада, за да се досетим кои са тези явления. Знаем за свободата на медиите в нашата държава, за свободата на медиите в Полша, Словакия, Словения, Унгария - има много примери, за съжаление основно в бившия социалистически блок и те имат своето обяснение.

Какви конкретни мерки се предприемат с този Акт за медийната свобода? Какво ще се промени с него?

Промяната няма да е внезапна. Едно от най-ясните неща, които този акт ще направи, е, че ще кодифицира добри практики и съдебни решения, които до този момент са възстановявали равновесието в отделни случаи, и ще направи по-лесно достъпа до гаранции за функционирането на медиите, отколкото досега.

Фактът, че ще има на ниво регламент уредени европейски норми в тази област означава, че националните съдилища ще трябва да съобразяват практиките си всеки път, когато правораздават по подобни случаи. Веднъж със самия регламент и втори път с всички решения по неговото тълкуване и прилагане от страна на Съда на Европейския съюз, които ще бъдат задължителни за тях. Това има две положителни страни - едната е, че хората, медиите, журналистите и изобщо обществениците, които спомагат за съществуването на гражданското общество чрез своята дейност, ще имат още един форум, на който да защитят своите права.

От друга страна, трябва да отбележим, че Актът за медийната свобода е един от новото поколение актове на ЕС, който е насочен включително към по-скоро обективни ценности в полза на обществото, които той охранява. Такъв акт е Актът за цифровите услуги и правото за защита на конкуренцията. Тук се защитава свободата, плурализмът и конкуренцията на медийния пазар като такъв, защото е установено, че в споменатите по-рано страни членки може да се използва публичен ресурс за контрол на медийния пазар и изтласкване на конкуренцията. И това има негативно отношение върху качеството на демокрацията в държавата членка и индиректно върху същото в Европейския съюз.

Как точно ще се реализират нещата, заложени в това законодателство?

Този акт има много амбициозни цели. Макар че инструментите, които на пръв поглед той ангажира, не са чак толкова инванзивни. [Създава се нова институция - Европейски борд за медийните услуги]. Той ще издава предимно становища и е съвещателен орган, подобно на борда, който е създаден под Регламента за защита на личните данни (GDPR).

Но въпреки това тези възможности за постоянен мониторинг, унифициране, създаване на ясни правила, допълнителна прозрачност и възможност за интервенция пред съда на ЕС са едни много сериозни гаранции в тази област, които досега ние нямахме. Всяка държава членка беше свободна да урежда тези въпроси самостоятелно.

Един от фокусите на Акта за свобода на медиите е върху прозрачността на собствеността и на финансирането на медиите. Какво се предприема в тази посока?

От една страна се създава рамка за постигане на голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите и това дали между отделните медии съществува свързаност. Тоест дали те могат да се разглеждат като част от една обща група през икономически оператор, който ги контролира директно или индиректно.

В България имаме регистър към Министерство на културтата, по който по един доста "20-и век начин" се направи опит да има подобна прозрачност [на собствеността на медиите], но той не работи особено добре по редица причини. Една от тях е, че се прилага избирателно. Има много медии, които знаем че имат влияние, усилват се през платформите, но не спазват тези правила или поне не ги спазват докрай.

Така че има полза, че това нещо се вдигна на ниво европейско право и може да бъде упражнено и чрез интервенция на европейски институции.

Другата мярка, която си заслужава да се спомене, е много съществена. Регламентът е насочен към внасяне на допълнителна прозрачност и справедливост в разпределението на държавно финансиране пряко или непряко към всякакви медии. Защото ни е ясно, че това един от способите да се купува медийно внимание или редакционна благосклонност.

Когато най-малкото обществото е информирано какво получава дадена медия, за да има определено отношение към даден политик или политическа партия и да им предоставя по-голямо ефирно време... когато знаеш, че този политик или неговата партия е бил в позиция да разпределя големи средства към съответната медия, приемаш посланията с повече скептицизъм. Така че този вид прозрачност е добре-дошла.

Разписано ли е всъщност как точно ще се случва тази прозрачност?

Регламентът внимава да не навлезе прекалено много в рамките на националния суверенитет, защото това може да го направи недействителен. Съдът на Европейския съюз може да се произнесе отрицателно. Но въпреки това има такива текстове.

Има изисквания за по-равномерно разпределение на държавното финансиране и въвеждане на ясни критерии за това защо примерно кампанията за еврото да отиде към конкретна телевизия, а не към пет, което е достатъчно добра крачка спрямо сегашното състояние. Още повече, че тези казуси вече ще могат да се вдигнат на ниво Съд на Европейския съюз и да се осъди държавата.

Разбира се, не можем да кажем, че с тази рамка ще видим как веднага от днес за утре ще се промени всичко в държавата и медийната среда, но все пак Европейският съюз разполага с доста инструменти, наказателни процедури или по-меки инструменти, които в един момент започват да насочват националното прилагане и да го насърчават да влиза в крачка с основните гаранции на медийната свобода.

Включително ще е възможно да се спира и финансиране вече като по-далечна мярка, както знаем, че спрямо Унгария съществуваше подобен въпрос. Европейският съюз разширява възможностите за подобни интервенции в държавите членки, което в нашия случай намирам за положително.

Законодателството поставя акцент и върху редакционната независимост на обществените оператори. Как това би засегнало БНТ и БНР?

Нека да видим как ще го преведат нашите юристи лингвисти, тъй като има недвусмислена дефиниция, която казва че всяка такава медия с обществена функция, е и медия, което получава държавно финансиране. Тоест не мисля, че тази граница съществува в смислово отношение от гледна точка на допълнителните гаранции, които регламентът предлага. Ние нямаме BBC (британската обществена телевизия - б.ред.). Независимо от това смятам, че БНТ и БНР ще трябва да се съобразяват с регламента в най-голяма степен.

Друг интересен момент от медийния акт е въвеждането на ограничения за шпионски софтуер, който може да се използва срещу журналисти. През последните години около тази тема имаше скандали, включително за подслушване на журналисти и опозиционери с Pegasus. Как този закон ще ги ограничи?

Нашето вътрешно законодателство говори за специални разузнавателни средства. Знаем, че по-скоро ъгълът, под който тези неща са третират във вътрешното право, е доколко събраните чрез специални разузнавателни средства материали могат да бъдат използвани в процес.

Тук имаме една по-обща гаранция - доколко изобщо е допустимо да се използва шпионски софтуер срещу журналист. Тоест тук се дава една допълнителна гаранция за свободата и спокойствието на всеки, който упражнява тази професия.

Има обаче изключения от това правило, нали така?

Да, има изключения, но според мен прагът е толкова високо сложен, че във всички случаи подобна разпоредба е полезна и добре дошла. Това, което трябва да се направи, за да можеш да инсталираш такъв шпионски софтуер, бидейки примерно държавна агенция е: първо [случаят] трябва да е свързан с надделяващ обществен интерес, да има обективна причина за подобно инсталиране в националното право. Второ, трябва да е в съответствие с изискванията на Хартата за правата на човека. Трябва да бъде предварително разрешено [използването на софтуера], а не след като е извършено и трябва да е в изключителни и спешни случаи. След това то трябва да бъде потвърдено и от орган на съдебната власт.

Изключенията от забраната ще могат да се прилагат само при необходимост от разследване на определени тежки престъпления.

Без да съм наказателен адвокат или адвокат по правата на човека, мисля, че не може да се изключи напълно възможността под журналистическото покривало да се прикрива шпионска дейност или организирана престъпна група. Така че може би подобно изключение все пак има своето оправдание, стига наистина процесуалните гаранции за него да са достатъчно интензивно формулирани във вътрешното право.