Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Новите промени в Закона за движението по пътищата, приети от Народното събрание, не са реформа в интерес на гражданите. Това е опасен експеримент с правната сигурност и пътната система в България - такава е позицията на Института за пътна безопасност (ИПБ), който настоява президентът да наложи вето и да върне закона за ново обсъждане в парламента.
ИПБ се обявява срещу няколко ключови промени:
- възможността шофьори да бъдат санкционирани за „средна скорост“ по участъци, които не са ясно обозначени;
- разрешението общините да монтират свои камери и да задържат 50% от глобите;
- прехвърлянето на контрола върху пътната безопасност от МВР към 265 общини без гарантиран капацитет;
- запазването на електронните фишове при все още нерешени противоречия в съдебната практика;
- въвеждането на необозначени патрулки, които могат да глобяват по собствена преценка.
Според ИПБ законът въвежда неясни и трудно приложими правила, прехвърля отговорността за контрола по пътищата към общините - без ясен механизъм как това ще работи, и дава директен стимул за налагане на повече глоби, защото половината от събраните средства ще остават в местния бюджет. Така вместо да се насърчава превенцията и безопасността, се насърчава търсенето на нарушения, посочват от ИПБ. Според тях законът е представен като стъпка към сигурност, но всъщност узаконява произвол.
Една от най-спорните промени, според института, е възможността шофьорите да бъдат глобявани за превишаване на т.нар. „средна скорост“ в даден участък от пътя. От ИПБ обясняват, че няма яснота как ще се определят тези участъци, как ще се обозначават, кой ще ги избира и как точно ще се смята скоростта, особено когато по трасето има различни ограничения. По време на дебатите в парламента е предложено това да бъде уточнено, но предложението е било отхвърлено. Така, според ИПБ, се създава опасна възможност за произвол – шофьорът не знае, че нарушава, но може да бъде санкциониран, а администрацията има свобода да тълкува ситуацията, както ѝ е изгодно.
В правния анализ, изготвен от института, се посочва, че тази разпоредба нарушава чл. 4 от Конституцията, който изисква законите да бъдат ясни и предвидими. В случая, според ИПБ, липсата на конкретика създава правна несигурност и условия за масови злоупотреби.
Още по-голям проблем според института е възможността общините да поставят свои камери и да получават 50% от глобите. Това, по думите на ИПБ, превръща глобите в приходоизточник, а не в мярка за безопасност. Общините ще имат интерес нарушенията да продължат, за да има приходи, а не да намаляват. Според ИПБ това е системен конфликт на интереси, вграден в самия закон.
Институтът обръща внимание и на това, че контролът върху пътната безопасност, който досега е бил централизирана отговорност на МВР, ще бъде разпределен между 265 общини с различни ресурси и капацитет. Това, според тях, ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите – в една община ще има строг контрол, в друга – почти никакъв. Така, по думите на ИПБ, се нарушава унитарният характер на държавата, гарантиран от Конституцията.
Друг важен въпрос, повдигнат от института, е този с електронните фишове. "Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело № 4/2023 г. Вместо да изчака решението на съда и да поправи доказано неработещата уредба, законодателят добавя към нея ново и неясно по съдържание наказание – това за „средна скорост“. Това е проява на институционално неуважение и гарантира само едно: още повече объркване, още повече съдебни дела за сметка на гражданите и нулев ефект върху безопасността", заявяват от Института,
ИПБ настоява президентът да наложи вето в защита на основни конституционни принципи – правов ред, равенство пред закона и ефективност на институциите. Според тях, приетите текстове не само че не решават проблемите, но и задълбочават усещането за несправедливост и липса на контрол.
„Това не е закон за безопасност, това е закон за глоби“, коментират от Института за пътна безопасност. Те предупреждават, че докато няма отговорност за неработещи светофари, липсваща маркировка или разбити пътища, тежестта ще продължава да пада върху шофьора – дори когато той не е имал реална възможност да се ориентира.
„Ако тази логика стане практика, утре всеки знак ще бъде използван не за предотвратяване на инциденти, а за събиране на приходи. Именно затова настояваме законът да бъде върнат и преработен“, завършват от ИПБ.
Камерите на ТОЛ системата вече снимат нарушители и глобяват заедно с МВР
На първо четене: Тол камерите ще следят скоростта, технически преглед – само след платени глоби
