АКФ: Поне две от банкнотите в чекмеджето на Борисов са истински

Германия е потвърдила, че две от банкнотите от 500 евро, видими в снимките от чекмеджето на спалнята на Бойко Борисов, са истински и са пуснати в обращение през 2007 и 2009 г.

Това съобщава Антикорупционният фонд, като цитира информация от постановление на Софийската градска прокуратура.

Според документа - през февруари 2022 г. прокуратурата е изпратила европейски заповеди за разследване до 4 държави, за да установи дали серийните номера на банкнотите от прословутите снимки на "Мата Хари" са действителни.

Три от четирите страни са върнали отговор (Испания все още работи по българската молба).

• През август 2022 г. Франция е отговорила, че банкнотата с номер U09014849096 "не съществува". Интересното е, че тази информация стана публично достояние не от прокуратурата, а от изказване на Бойко Борисов през ноември 2022 г., който обяви, че според "френска банка" парите са фалшиви.
• Малко по-рано главният прокурор Иван Гешев направи по-общ коментар пред "Капитал" в същата посока, в който обаче не споменаваше националността на банката - което постави под въпрос дали от държавното обвинение не изтича информация по посока на партийния лидер на ГЕРБ.
• Нещо повече: официално наблюдаващият прокурор е информирал Иван Гешев за френския отговор на 30 ноември 2022 г. - десет дни след като Гешев вече е разказал за съдържанието му пред "Капитал".

Това, което нито Борисов, нито Гешев споменават, е, че Германия е разпознала като действителни две от банкнотите с местен сериен номер. В писмото, според АКФ, е потвърдено, че те са отпечатани и пуснати в обращение, но властите не разполагат с друга информация за тях.

От документа на СГП не става ясно кога Германия е отговорила на българската заповед за разследване, но със сигурност е било преди началото на март 2023 г.

Третата държава, която е реагирала, е Австрия. Оттам обаче изпращат отговор, че няма да изпълнят заповедта за разследване. Причината е, че престъплението, което българската прокуратура твърди, че проверява, не е престъпление по австрийското право.

Какво всъщност разследва България? Не, не разследва Бойко Борисов или предполагаема корупционна схема, а разследва произхода на снимките.

Делото се води за "използване на технически записи с цел да се заблуди орган на съдебната власт" и за "използване на специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация, без надлежното разрешение".

Двете линии на разследването обаче будят недоумение на фона на същината на скандала около снимките. Както АКФ обяснява: записите не са използвани за "заблуда на съдебната власт", защото бяха разпространени в публичното пространство, а не са използвани във формален съдебен процес.

Вторият проблем е, че според експертизите - снимките са правени с мобилен телефон, който не е "специално" средство за събиране на информация, а е устройство, до което всеки човек има достъп.

"Няма как да е извършено и престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК. Този текст от закона визира единствено именно специални технически средства с нарочно предназначение за изготвяне на тайни записи, а не всякакви технически средства, годни да правят записи", коментират от АКФ.

Това е и причината, поради която Австрия отказва да се занимава с искането на България - за нея няма престъпление в самите снимки.

Не само че разследването се води по проблематични състави, които няма как да бъдат доказани, но и подборът на прокурорите по казуса също осветява порочни практики, показват данните на АКФ.

По делото работят трима служители на прокуратурата - всеки от тях е "герой" на заповед за командироване от една служба в друга.

• От тримата оригинални разследващи остава само един - Ивайло Петров, който не е служител на СГП, а на по-ниската по йерархия Софийска районна прокуратура.
• Втората командирована от СРП в СГП Вихра Попхристова е отстранена от разследването, защото е върната обратно в основната си служба. Тя е участвала в единствения разпит на Бойко Борисов в хода на делото, през октомври 2020 г., заедно с Ивайло Петров.
• Третата прокурорка, образувала делото по казуса със снимките, е Боряна Бецова (известна с това, че прекрати разследвания срещу Делян Пеевски заради липса на данни за престъпление).
• Бецова също вече не се занимава с делото на Борисов, защото тя е повишена с командировка до Апелативната прокуратура - София.
• Единствено Боряна Бецова е избрана за наблюдаваща по случайно разпределение. Двамата командировани от СРП в СГП прокурори са включени в екипа с опция за "определен избор" - и така само един от тях е оставен да води разследването 3 години по-късно.

Командироването на различни нива в прокуратурата е критикувана практика, защото "така се цели гарантиране на лоялност", казват от АКФ.

"Прокурорите много лесно могат да бъдат върнати на местата, от които са командировани, а това би било свързано с трудности за тях – намаляване на възнаграждението и/или необходимост отново да се устройват извън София. Иначе остава съвсем неясно защо точно на наскоро командировани от по-ниско ниво прокурори, които не са преминали през спечелен конкурс за повишаване, се поверяват такива важни дела, при наличието на достатъчно титуляри в съответната прокуратура", коментират от разследващия фонд.

Под въпрос остава защо прокуратурата е забавила с почти две години изясняването на произхода на банкнотите - и защо изнася откъслечна информация за разследването, докато основният заинтересован човек (в случая - Бойко Борисов) е по-осведомен за делото от обществеността.

АКФ се съмняват и защо във Франция е изпратен сериен номер, вместо заключение на техническа експертиза, както и дали номерът точно съотвества на установения от експертите по огледа на снимките.

"Информацията за начина на водене на разследването по казуса вади на повърхността наличието на много червени флагове, показващи явното нежелание на прокуратурата да разплете историята, която би могла да разкрива потенциални данни за корупция по високите етажи на властта. Напротив, остава впечатлението, че разследването се използва за изчистване на имиджа на бившия премиер – след като публично се споделя само информация, която е в негов интерес, но не и такава, която би могла да се интерпретира в негова вреда", казват от Антикорупционния фонд.