Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Мария Илиева има книжка, но не шофира. Ходи пеша, използва градския транспорт и засега оставя семейната автомобилна логистика на човека, с когото живее. За разходката ни с новото Renault Clio обаче тя избира маршрута: от „Иван Вазов“ през парка „Заимов“ до Женския пазар.
Показваме ѝ новото Clio, защото знаем, че хора като нея често са скритият фактор при избора на автомобил, дори да не сядат зад волана.
Забелязват цвета, материалите, удобството и онези малки подробности, които могат да наклонят везните към една кола или да я извадят от списъка.
Трите места по маршрута ни са част от личната карта на София на Мария - създател на блога LaMartinia и на Фейсбук общността Клуб с неясна цел за приятни хора.
„Иван Вазов“ е настоящият ѝ квартал. Около „Заимов“ е израснала, в кооперация, построена от дядо ѝ. А на Женския пазар ходи от дете с майка си и продължава да се връща заради магазините, храната и пъстротата на района.
Ще изминем този маршрут почти изцяло на ток.
Тестваме шестото поколение на Clio във версия E-Tech full hybrid със 160 к.с.
Хибридната система съчетава пъргав 1,8-литров бензинов двигател, два електромотора и батерия, която се зарежда в движение и не се включва в електрическата мрежа.
Колата се движи на електричество до 80% от времето в градски и крайградски условия - разбира се, този показател зависи от трафика, заряда на батерията и начина на шофиране.
Още преди да потеглим, забелязваме, че Мария е избрала чанта в тон с цвета на автомобила. Неговото червено се казва Absolute Red и е сред седемте цвята, които се предлагат като опция. Абсолютно червеното е разработено специално за шестото поколение на Clio. Нейната чанта е винтидж Tod's - живото доказателство, че качествените неща остаряват добре.
Мария обича предметите с история, също и хубавите истории. И като говорим за традици и история, това е шестото поколение на Renault Clio, което френската компания лансира за първи път през 1990 г.
От години с постоянство развива Клуба с неясна цел за приятни хора - място за свободни разговори по най-разнообразни теми: от лични истории през поп култура, до политика и медии.
Преди клуба е блогът ѝ LaMartinia. Започва го през 2010 г., докато е по майчинство. Оттам идват много от познанствата и приятелствата, които продължават и днес. Също и объркването, че името ѝ е Мартина.
Напоследък Мария се връща и към нюзлетъра като форма за комуникация с последователите си. Използва го за по-дългите лични текстове, които пристигат направо в пощата на читателите.
Преди няколко години започва и винтидж проект с приятелка. Двете откриват вещи, подбират ги и ги пречупват през собствения си вкус. Казва, че един предмет е ценен, когато е от качествен материал, има красив дизайн и добра изработка. Ако ги има, защо непременно да бъде заменен с нов?
„Естетиката ми е важна“, продължава Мария.
Добрият дизайн винаги личи в детайлите.
В нашето Clio вниманието на Мария е привлечено от различните текстури на таблото, преливките в декоративните елементи и сините шевове, които допълват визията на колата отвътре. Там, където шофьорите и спътниците им прекарват цялото си време.
Возим се във версия Esprit Alpine, чийто интериор съчетава текстил на седалките от рециклирани влакна, Alcantara и спортни акценти.
Пред водача са разположени дигиталното приборно табло и централният екран на OpenR Link. Системата има вградени Google Maps, Google Assistant и Google Play.
За нашата разходка най-полезна е навигацията: въвеждаме адресите с гласовите команди, а Мария добавя онова, което картата не показва – кой е живял там, какво е имало преди и защо си струва да се огледаме.
Хибридната система разполага с 1,8-литров бензинов двигател и два електромотора.
Автомобилът сам избира как да съчетае задвижването, а обявеният комбиниран разход започва от 3,9 л/100 км.
Потегляме от квартал „Иван Вазов“. Мария харесва близостта му до парковете, мащаба на квартала и усещането, че е в центъра, без да е в най-натоварената му част. Тъй като тя работи от вкъщи от години, прекарва и много време в района.
Около „Заимов“ спомените ѝ са други. Спираме до кооперацията, построена от дядо ѝ. Показва ни и отсрещната къща с балкон, която ѝ от дете ѝ напомня за Вила Вилекула на Пипи Дългото Чорапче.
Мария обича моментите от миналото, без да иска да живее отново в тях. Знае, че и самата тя е различен човек, но не страда от носталгия, напротив - отворена е за всичко ново, което се задава. Опитва да живее в настоящето, което според психолозите е единственото място, в което човек може да намери щастието.
Докато маневрираме по тесните улици на центъра, разговорът ни прескача между колата, старите фасади, промените, които са неизбежни и начина, по който гледаме на хората около нас.
Клуб с неясна цел и ясни правила
След толкова години онлайн Мария е станала чувствителна към начина, по който хората четат и спорят.
Според нея не само децата, но и възрастни често имат затруднения при четенето с разбиране. Реагираме на отделна дума или фраза, която е засегнала нещо лично, а останалото, голямата картина в текста - просто изчезва.
Като домакин на Клуба с неясна цел, Мария е създала ясни правила.
Смята, че така се поддържа среда, в която хората могат да споделят, без всяка публикация да се превръща в повод за нападение.
Общността зависи и от приноса на хората в нея. Всеки може да предложи тема, да разкаже, да препоръча нещо.
Самата тя избира темите, по които да има мнение - предпочита да събере повече информация или просто да наблюдава.
Важно ѝ е създателят на едно виртуално пространство да не застава непрекъснато в центъра.
Хората може да са дошли заради нея, но остават и заради отношенията помежду си.
Тези отношения излизат и от екрана. Всяка година Клубът си има клубно парти с тема, дрескод и официален плакат. През годините вдъхновението е идвало от Карибите, блясъка на Великия Гетсби и „Сексът и градът“, разбира се - библията на всяка предимно женска група.
Но дори когато една идея е хубава, тя може да почака. По време на разговора Мария разказва, че е отложила поредното парти, защото е преценила силите си.
Пътуванията, работата и събитията също искат енергия.
С годините е станала по-търпелива към важните за нея неща. За останалите по-лесно приема, че могат да отпаднат.
Неусетно, въпреки тежкия трафик, сме стигнали на Женския пазар.
Мъжете от малките магазинчета там са накацали по вратите и оглеждат автомобила.
За всяко друго паркиране това можеш да е известно психологическо предизвикателство.
Но истината е, че Clio имат 360 градусови камери, които показват колата от всички възможни гледни точки, така че дори в по-тясно пространство спирането е елементарна задача.
На Женския пазар Мария е абсолютно в свои води. Знае най-добрата месарница, вкусни фалафели, магазин за безброй подправки, сергията с най-вкусните малини и къпини, а следващия път обещава да ни направи разходка, посветена на ресторантите наоколо.
Харесва Женския пазар, защото е автентичен, шумен, мръсен и жив и истински не разбира предразсъдъците към този район - особено от хора, които после търсят подобни места при пътуванията си в чужбина.
На връщане Мария ни разказва за Лехчево, селото на майка ѝ край Монтана, където имат къща и през лятото пуска много семейни снимки от там.
Представя си, че ще прекарва все повече време там през лятото, макар засега да няма намерение да се отказва от София.
Тук се появява и най-конкретният ѝ аргумент да започне да шофира.
У дома я чакат две котки и две кучета. Всички са намерени и осиновени, а когато отсъства, ѝ липсват дори само за няколко дни.
За да прекарва повече време на село, ще трябва да ги вземе със себе си.
„Затова ми трябва кола всъщност. Сега ми се избистри вече.“
Оставяме Мария, а в багажника на Clio има ягоди от Женския пазар. Засега тя избира маршрута. За шофирането още преговаряме.
