Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Държавата все повече определя как търговците да образуват цените си, как да работят с доставчиците и при какви условия да развиват бизнеса си. Това влошава средата за инвестиции, предупреждава старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.
Повод за анализа му е рекордната санкция от близо 76 млн. евро, наложена от Комисията за защита на конкуренцията срещу „Кауфланд“. Икономистът я поставя в контекста на поредица законови промени и проверки срещу големите търговски вериги.
„Натрупването първоначално е бавно и се поддържа с периодични публични атаки срещу избрани категории търговци през последните няколко години, но с идването на новото правителство войната става открита и гореща“, пише той.
Богданов припомня, че предишните управляващи въведоха забрана за необосновано повишаване на цените покрай приемането на еврото. Проблемът е, че законът не казва ясно как търговецът трябва да докаже защо е увеличил дадена цена.
Това на практика оставя преценката в ръцете на проверяващите и създава възможност едни компании да бъдат наказвани, а други да бъдат подминавани, предупреждава икономистът.
Неясните текстове бяха допълнени с поправки Закона за защита на конкуренцията, които увеличават тежестта на санкциите за нелоялни търговски практики. Мнозинството на Румен Радев добави още ограничения, включително забрана за прекомерно високи цени и 20 нови забрани за нелоялни практики.
Според Богданов събрани заедно, тези правила застрашават начина, по който работят големите вериги.
Държавата въведе и понятието „справедлива цена“, както и две методики, по които институциите да преценяват цените и основанията за поскъпването им.
Критиката на икономиста е, че така свободното ценообразуване се заменя с административна преценка. Вместо търговецът да определя цената според разходите, конкуренцията и търсенето, той трябва да я защитава пред държавен орган.
Това създава огромна счетоводна и административна работа за бизнеса. В същото време правилата остават достатъчно неясни, за да позволяват различни тълкувания при проверките, посочва Богданов.
Той припомня, че законодателните промени са съпроводени от публични кампании срещу веригите. След назначаването на Мая Манолова за председател на Комисията за защита на потребителите институцията започна серия активности с масови проверки, глоби и внушения за надценките.
Богданов припомня, че КЗП няма правомощия да определя цените или да регулира отношенията между търговци и доставчици. Публичната кампания обаче създава внушение, че определени компании вършат нещо нередно или незаконно.
Към проверките се включва и Българската агенция по безопасност на храните, която затваря обекти на големи вериги. Икономистът подчертава, че безопасността на храните е важна, но поставя въпроса дали контролът е еднакъв за всички търговци.
Следващата стъпка е вече обявената подготовка на закон за големите търговски вериги. Министърът на земеделието заяви намерение държавата да регулира къде могат да се откриват магазини, какво да е работното им време и как да се определят цените и отношенията с доставчиците.
Големият риск е вече работещите в България компании да загубят доверие и да ограничат вложенията си, предупреждава Богданов.
"Откритата война с инвеститорите, конкуренцията и икономическата свобода изобщо ще има трайни последствия, и не само за цените на сиренето и олиото или за държавния бюджет за идната година. Доверието се създава бавно и трудно, а се руши бързо", обобщава Богданов.
Той припомня, че през последното десетилетие 85% от чуждестранните инвестиции са реинвестирани печалби на предприятия, които вече развиват бизнес у нас. Това са средства, които компаниите решават да вложат отново в България.
Производители и преработватели на храни застанаха срещу натиска върху веригите
