Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Български производители и преработватели на храни предупредиха, че държавният натиск върху големите търговски вериги застрашава и собственото им производство.
Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в България смята, че гласът на производителите, които работят успешно с веригите от години, остава заглушен в публичния разговор.
На конференция на Сдружението за модерна търговия тя посочи, че големите търговци осигуряват пазар за значителни количества български плодове и зеленчуци.
"Без тях част от продукцията би останала непродадена или дори необрана", коментира Гроздева, която също е производител на плодове.
Тя няколко пъти подчерта, че никой не е длъжен да работи с вериги, ако предпочита друг вариант. Помолена да коментира средните надценки на българските плодове - тя изчисли, че възлизат на около 10%-15%, за разлика от малките магазинчета, където тя, по думите ѝ, достига 50%.
Гроздева описа отношенията с веригите като пряк процес на договаряне: производителят изпраща оферта, търговецът отговаря и двете страни уточняват условията и доставките.
Според нея основните пречки пред българското производство са другаде:
- несигурният достъп до вода за напояване, тъй като напоителни системи покриват 1/7 от територията на на страната
- недостигът на работници
- растящата административна тежест.
"Те увеличават разходите и затрудняват конкуренцията с производители от други държави", обобщи Гроздева.
„Виждам партньор в големите вериги“, заяви Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите по време на форум, организиран от Сдружението за модерна търговия, където членуват почти всички големи търговци в страната.
Интересното е, че Владислав Михайлов е инициатор на идея, с която искаше да договори лимит на надценките на търговските вериги от 25 до 35% за продажбата на млечни продукти от неговата асоциация. Въпросната идея беше подета и от министъра на земеделието Пламен Абровски. Министърът обаче го използва като обвинение срещу веригите, които не са съгласни с условията на предложението.
Сега той определи натиска срещу чуждите вериги от последните седмици като „необявена война“.
„Никой не печели от която и да било война. Нито държавата, нито потребителите. Ние, производителите, сме между чука и наковалнята“, каза Михайлов.
Позициите на производителите показват различна картина от противопоставянето между „чуждите вериги“ и „българското производство“. Част от бизнеса, в чиято защита държавата обяснява действията си, вижда в супермаркетите необходим партньор.
Според Михайлов българското производство на храни има структурни проблеми. В изказването си той посочи малкия мащаб на предприятията и недостатъчната автоматизация. Даде и пример с търговска верига, която е помогнала за дизайна и разработването на обща марка на производители. Подкрепа, която според него надхвърля обичайните задължения на търговеца.
„Истината е, че ние без вас не можем“, обърна се той към представителите на веригите. „Ние сме от двете страни на продоволствената сигурност.“
Михайлов предупреди и за сериозен отпор срещу новия закон за облагане на свръхпечалбите. В обхвата на извънредния данък попадат и производителите с оборот над 5 млн. евро. Депутатите на Румен Радев одобриха текстовете на първо четене, като "Прогресивна България" даде заявка да вдигне прага и да замени "оборот" с "печалба".
„Прогресът не се измерва единствено с цената на сиренето в магазина“, обобщи Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Той предупреди, че постоянните промени в правилата, непредвидимото им прилагане и огромните санкции могат да доведат до замразени или изтеглени инвестиции. Последиците ще се прехвърлят върху работните места и доходите.
„Няма да има нови работни места, може да бъдат съкратени съществуващи такива, може да спаднат заплатите“, каза Вълканов.
Преди дни Комисията за защита на конкуренцията а общо 75,65 млн. евро, които Комисията за защита на конкуренцията наложи на „Кауфланд“. Регулаторът обяви три нарушения спрямо доставчици: натиск за намаляване на доставните цени, недобросъвестно приспадане на възнаграждения за услуги и необосновано забавяне на преговори за поскъпване. Решението подлежи на обжалване.
Според Вълканов искането доставчикът да обоснове увеличение на цените е нормална част от търговските отношения. Търговецът не може да приема всяко поскъпване без убедителни икономически аргументи.
„Това е естественият механизъм за регулиране на пазара и той е в полза на потребителите. Той е в полза и на конкуренцията“, каза той.
Главният изпълнителен директор на „Лидл България“ Милена Драгийска описа как натискът се отразява на ежедневната работа в магазините.
По думите ѝ има случаи, при които седем, осем или девет проверяващи пристигат при служители, които са сами на смяна. Тя заяви и че инспектори са се извинявали на персонала с обяснението, че им е наредено да намерят основание за санкция.
„Всъщност големият въпрос е каква е целта? Това не ни става ясно на нас“, каза Драгийска.
Тя предупреди, че последиците от този натиск могат да засегнат хиляди работни места и българските производители, които разчитат на веригите за реализация на стоката си. По думите ѝ само „Лидл“ работи с над 300 български производители, а обемът на съвместната работа расте.
Драгийска настоя разговорът с държавата да се насочи към напояването, работната ръка, финансирането и конкурентоспособността на българското производство.
