Начинът по който Путин води войната в Украйна разкрива какви са били основните му две цели:
Цел 1. Сухопътен коридор до Крим и окупация на Черноморието поне до Одеса, като програма максимум е лишаване на Украйна от морски излаз до Румъния.
Всички инвазии на Русия до момента целят от малка ивица около Сочи, Русия да стане пълновластен господар на поне половината брегова ивица на Черно море, която да даде възможност, на база военно превъзходство, за пълен контрол върху морския трафик. Първата жертва Грузия вече е с марионетно проруско правителство, така че на практика източната черноморска граница е с Турция.
Ако това стане факт, най-логично е да се търси експанзия на политическо влияние на Балканите:
(а) чрез България (към момента много по-лесно това става чрез марионетни правителства, тъй като инвазията няма смисъл), откъдето става връзка с приятелска Сърбия и Унгария, а Македония и Черна гора (чрез която получава излаз на Адриатическо море) тогава ще са лесна плячка. Всъщност проектът Балкански поток беше първа успешна проба, но опитът за преврат в Черна Гора, подготвен от София, се провали.
(б) чрез превръщане на Турция в привилегирован икономически, а постепенно и политически и военен партньор с цел постепенно откъсване от НАТО и осигуряване на сухопътна връзка със Сирия (където Русия има военна база) и другия съюзник Иран. И директен достъп вече до Средиземно море, където се опита да направи позиции чак в Африка в страни като Либия.
Цел 2. Поставяне на марионетно правителство в Киев, което да потвърди разцепването на Украйна.
При южната офанзива, където целта е физическа окупация на Черноморието ( Херсон падна, на път е Мариопол, водят се тежки боеве за Миколаив, следва Одеса), се прави всичко възможно за установяване на директен политически контрол. А в градове като Мариопол, който е ключов град-свръзка между Донбас и Крим - много е възможно целта да е пълно заличаване на града и прочистване или избиване на населението, за да бъде впоследствие изграден и заселен наново, но като руски град.
На Север, целта е просто сваляне на Зеленски и затова първите опити бяха чрез изпращане на групи професионални килъри, а след техния провал - на десантни паратрупъри и специални части, които бяха ликвидирани от украинците.
Ожесточената съпротива накара Русия да вкара масирани военни части без да си дава сметка колко лесна мишена такава колона става за украинските/ турските дронове и американските стингъри. Поради тотален организационен провал в момента се водят позиционни боеве с цел максимални разрушения, за да смекчат позицията на Украйна на преговорите, които Русия е принудена да води вече със Зеленски, а не с някоя марионетка. Харкив също е безмилостно бомбардиран, като Русия няма за цел да го превзема, а да изолира украинските части в Донбас от тези, ангажирани със защитата на Киев.
Предвид слабия военен напредък при изостряща се икономическа криза и засилващи се протести в Русия, целта на Путин е максимално бързо да стигне до договор, който да включва неутралитет на Украйна и признаване на поне Донбас, Мариопол и Крим за руски.
Единството му средство за изпълнение на целите в момента е вдигане цената за Украйна и лично за Зеленски като неин президент от липсата на договор чрез масирано увеличение на разрухата и жертвите. Затова съвсем неслучайно бяха бомбардирани театри с деца, болници, жилищни сгради и всичко, което отнема човешки живот или разрушава ключова инфраструктура.
Въпросът е дали Зеленски ще отстъпи, за да спре терора с хилядите убийства и невероятната разруха. Защото ако издържи още десет дни е възможна масирана контраофанзива (тя вече почна в Миколаив и частично в Киев), която да обърне изцяло войната.
И в крайна сметка да осигури независимост на Украйна, сигурност в Източна Европа и суверинитет на България чрез сбогуване с вековната руска агентура у нас.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
