Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пипи Дългото чорапче май порасна. Или поне така изглежда, съдейки по новия цвят на косата на актрисата Елеонора Иванова. Нори вече не е онова огнено оранжево момиче, което помним от филма “Шекспир като улично куче”, и заради което я сравняваха с персонажа на Астрид Линдгрен. Щом споменем киното, театъра и пътуванията, блясъкът в очите ѝ обаче веднага се появява отново. Там е, когато говори за “нейните неща” - домашния уют, приключенията в работен и личен план, свободата да си позволиш да се изгубиш по улиците на Истанбул или по стръмните пътища на Австрия, където е прекарва по-голямата част от лятото тази година.
Тук си е и творческата искра, която кара Нори да продължава да експериментира и да се впуска в непознатото.
Вчера талантлива актриса се сгоди за своя приятел - актьора Анатолий Ставрев и изненада последователите си в Инстаграм със снимки от предложението.
Срещата ни с нея е в партньорство с дезодорантите AXE, в една кампания, посветена на успешните Gen Z лица. Избираме Нори, защото тя въплъщава напълно философията на AXE - уверена, автентична, дръзка, свободна да бъде себе си, с отворени сетива.
Споделя, че ѝ се пее и танцува в следващите проекти на сцена – в крайна сметка, Пипи май не е пораснала, просто е сменила цвета на косата.
Сцената и екранът
Част от кинопубликата познава Нори от филми като “Шекспир като улично куче” или “Чалга”, а за театралните зрители тя е свежото лице от трупата на “Театър София”, на чиято сцена играе вече няколко години, и където смята да се задържи.
Нори е една от обещаващите млади актриси на българската сцена - място, което заема още докато е студент в НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов.
Мечтае на едро, както повечето “gen Z-та” - когато я питам с кой творец иска да работи, казва Пол Томас Андерсън - „Битака след битка”. „Буги нощи“, „Магнолия“, „Ще се лее кръв“, „Учителят“: пет награди на БАФТА, шест награди „Оскар“ и седем награди „Сателит“.
Но добавя, че в момента е щастлива от предизвикателствата, които ѝ поднася работата. Изминалото лято е било наситено. “Наскоро завърших снимките на нов филм, който нямам търпение да излезе”, споделя тя.
"В театъра изкарахме премиера на “Херкулес vs. Авигий” с режисьор Антон Угринов, по текстове на моя професор от НАТФИЗ Ивайло Христов", продължава Нори.
"В момента репетирам активно “Албион” под режисурата на Зафир Раджаб, което публиката ще може да гледа на сцената на Младежки театър. Предстои също така да започна репетиции и за друг столичен театър, но затова още не мога да говоря. Само ще кажа, че много се вълнувам и отдавна искам подобен процес да ми се случи.”
Като част от трупата на “Театър София”, Елеонора Иванова се чувства добре. Казва, че театърът се е превърнал в нещо като дом за нея и оценява възможността да работи по проекти, които я вълнуват, със “страхотни режисьори и смислени текстове”.
“Има много нови попълнения на моята възраст, с които споделям общ език. И смятам, че всички, заедно с по-възрастните колеги, успяхме да създадем чудесен колектив и да работим заедно.”
Нова генерация
Според Нори, младите актьори днес са по-взискателни към себе си и останалите, и малко по-нахални, което тя казва, че ако се насочи в правилната посока, може да бъде полезно за тях.
“Хората казват, и че нямаме авторитети, но това аз мисля, че може да бъде плюс в нашата професия защото се чувстваме комфортно,, когато пред нас застане някой успял режисьор. В такива ситуации е важно да си позволим да изискваме, докато даваме от себе си.”
Самата Нори посвещава голяма част от енергията си на следващото поколение актьори.
Асистент е в театралната школа, от която самата тя е тръгнала като тийнейджър, но няма самочувствието че учи децата “как да играят”, а по-скоро се опитва да им предаде своя опит за пътя, по който самата тя е вървяла до скоро.
Контактът с младежите ѝ носи несравнимо удоволствие. “Наблюдавам, че те са много по-освободени (от нас. бел авт) и си позволяват да бъдат чувствителни. Обръщат и повече внимание на грижата за психичното здраве. Аз на тяхната възраст не знаех какво значи да се грижиш за психичното си здраве. Сякаш нямаше толкова информация. При нас беше много нормализирано да се присмиваме на различните.”
Понеже темата на срещата ни по покана на AXE е за свежите неща във всекидневието ни, питам Нори, кога би определила нещо като “свежо”.
В театъра това означава някоя тежка тема да бъде представена през добрия хумор, отговаря Нори.
Трудна задача, признава самата тя, но необходима, за да може зрителят да се свърже с персонажите на сцената и да види тяхната болка. “Аз съм огромен почитател на твърдението, че не можеш да плачеш с някого без преди това да си се посмял с него. Затова смятам, че свежото е, когато важните теми могат да бъдат представени различни начини, за да можем реално да провеждаме диалог."
В личен план, ключът е в това човек да намира време да си почива. Споделя, че е амбициозна, но нищо не е на всяка цена. Важното за нея в изкуството е да може да изразява себе си, защото това е нейният отдушник. Също така, изкарва емоциите си, дори когато не са симпатични. “Позволявам си да бъда ядосана, яростна, агресивна, естествено не спрямо някой друг, ами в правилната посока. Блъскам във фитнеса, защото иначе мозъкът ми ще прегрее.”
Ключът е в детайлите…
Всеки актьор има своите малки ритуали преди да се посвети на нова роля. За Нори първият контакт минава през аромата, мириса.
За всеки нов репетиционен процес си купува нещо ново, за да може всяка роля да ухае различно.
“Все пак актьорската работа значи да влезеш в нечия чужда кожа и аз винаги започвам подготовка от това мое любимо сетиво, мириса. В деня на представление, от сутринта съм с определено ухание, за да мога да се подготвя. А иначе, в ежедневието обичам да мириша на сладко и на неща, които свързвам със сладкарница и уют.”
Относно мъжете, които са основен таргет на AXE, там е ясно. “Аз естествено харесвам аромата на моя приятел, чиято кожа много резонира с цитруси. Тази тропическа нотка много ме привлича.”
Нори се оказва доста подредена в разбиранията си и изискванията си към мъжете.
“Трябва да бъде широко скроен, да вижда по-далеч от носа си, да бъде емпатичен, състрадателен, интелигентен. Да можем да си говорим за изкуство, да си съчувстваме и да се обичаме, заради това което сме.
Привлекателен мъж е този, който не слага думата “аз” във всяко изречение, а такъв който е с отворени очи да види създанията пред него. Без значение какво има пред теб, ти трябва да намираш красотата.” Или както самата тя обобщава, вдигайки ръце: “Абе… трябва да си адекватен.”
За поколение Z чувствата са много важна тема - те обичат не само да ги преживяват, но и да ги обсъждат, виждаме го и при Елеонора.
“Чувствата и емоциите са едни от най-красивите води, в които можеш да нагазиш. И ако човекът срещу мен я няма тази дълбочина, ние какво изобщо ще правим заедно. Къде ще си дълбаем заедно?”
Извън стените на личния живот, младата актриса споделя и една от своите мисии като творец - да доведе повече млади хора в театъра.
“Винаги се усеща, когато в публиката има млади хора! Ние в ”Театър София” имаме доста представления, насочени към тях и когато ние ги таргетираме, а тях ги няма, ние самите малко затъваме, защото имаме нужда от тази енергия.
Разбира се, играем за всички зрители, но смятам, че театралната ни сцена има много какво да предложи на младите. На нея в момента има от всичко. И ние, като актьори, можем да си позволим да бъдем смели, трябва малко “да откачим”, защото не ни липсва лудост, но може би трябва да намерим как да я канализираме в правилната творческа посока, за да ги привлечем.”
