"Семейство Сопрано" е сред сериалите, които нямат нужда от представяне. Дори днес, 25 години след премиерата ѝ, култовата мафиотска драма продължава да е едно от най-популярните HBO Original заглавия. Визионерът, вдъхнал живот на историята - Дейвид Чейс, обаче сякаш не беше напълно оценен. Досега.
Това ще се промени с документалния HBO Original филм от две части "Мафиотът: Дейвид Чейс и "Семейство Сопрано". Отличеният с "Оскар" режисьор Алекс Гибни разказва по неподражаем начин за житейския и професионален път на създателя и сценарист на един от най-обичаните сериали за 21-ви век. Гибни даде интервю за няколко европейски медии, сред които и "Булевард България", в което сподели подробности за своя необичаен, но за сметка на това много вълнуващ проект.
- Едно от най-интригуващите неща в "Мафиотът: Дейвид Чейс и "Семейство Сопрано" е как сложната семейна история на Дейвид Чейс се е отразила на работата му по сериала. Какво беше усещането както за Вас, така и за него, да се върнете заедно към тези толкова важни за Дейвид моменти?
- Едно от най-забележителните за мен неща е, че "Семейство Сопрано" не е изфабрикуван сериал, ако мога така да се изразя. Той е нещо много лично за Дейвид Чейс. Много от най-емоционалните моменти в сериала са вдъхновени от взаимоотношенията между Дейвид и майка му. В този смисъл, написването на сценария за "Семейство Сопрано" е вид терапия за него. Той съвсем логично е решил, че мафиот, чиято майка се опитва да го убие, е много по-интригуващ персонаж от филмов сценарист. За мен беше интересно това, че сериалът е не само креативно, но и емоционално предизвикателство за Дейвид.
- Как се появи идеята за документален филм, посветен на Дейвид Чейс? Доколкото знам, при първия ви разговор по темата той е станал и си е тръгнал.
- Да, така беше. От HBO ми предложиха да заснема филм, посветен на "Семейство Сопрано". Не бях сигурен, че искам - макар да обожавам сериала, не исках да правя "промоционален" филм. След това обаче отидох на обяд с Дейвид Чейс и установих, че той е удивителен човек - мрачен и в същото време много забавен. Историята му как "Семейство Сопрано" се появявана бял свят всъщност ми се стори много интересна и доста вдъхновяваща. Това е причината да реша да заснема такъв тип филм и се радвам, че го направих. Понякога, когато се заемеш с нещо подобно, откриваш множество интересни неща, които не си очаквал. Точно така се случи и сега.
- Имаше ли конкретен момент от живота или кариерата на Дейвид, който окончателно Ви убеди, че той заслужава да му бъде посветен документален филм?
- Мисля, че той така или иначе заслужаваше документален филм заради работата си по "Семейство Сопрано". Пътят му до славата обаче е доста дълъг и интересен. Расте в скромно семейство в Ню Джърси. До голяма степен животът му е класическата емигрантска история. Работил е здраво, отишъл е в "Станфорд", но нищо не му е дошло даром. Трябвало е да се бори за всичко, което е постигнал. Дейвид винаги е мечтаел да снима филми. За съжаление, мисля, че той така и не получи възможността да заснеме филма, който наистина искаше, макар да засне един заедно с Джеймс Гандолфини след "Семейство Сопрано". Въпреки това той засне сериала, който мнозина смятат за най-великия за всички времена. Историята на Дейвид е много интересна по две причини: от една страна, имаме класическото холивудско изкачване от низините до върха. От друга, виждаме човек, който има сериозни неразрешени лични проблеми и е намерил начин да се справи с тях чрез изкуството.
- В днешни дни преобладаващата част от зрителите сякаш предпочитат динамичните художествени филми и сериали за сметка на документалните, които изискват внимание и размишления. Какво Ви подтикна да се занимавате точно с този тип кино?
- Винаги ми е харесвало да разказвам истории - това е начин, по който хората могат да комуникират по-специално. Също така смятам, че истинският живот може да е дори по-изненадващ и емоционален, отколкото художествената измислица. Някои от филмите ми са изградени по модела на добре познатото художествено кино, но са базирани на реалността. Не мисля, че продължителността на документалните филми е проблем, тъй като социалните мрежи ни накараха да свикнем да се наслаждаваме на кратки формати, но в същото време всички искаме да се потопим в история, която да ни отведе на пътешествие. Това е основната причина да реша да се занимавам с документални филми.
- Като американец, роден и израснал в Ню Йорк, можете ли да опишете какво влияние оказа "Семейство Сопрано" върху обществото в САЩ?
- Много зрители преоткриха "Семейство Сопрано" по време на пандемията. Изведнъж хората имаха твърде много свободно време, а тези, които го бяха гледали преди, решиха да го направят отново. Сега сериалите могат да се стриймват, но през 1999 г., когато беше премиерата, ситуацията беше различна. Тогава епизодите се излъчваха само в неделя вечер и поредицата се превърна в част от живота на хората. Всяка серия беше събитие. Сега може да ви се стори невероятно, но имаше период, в който заведенията внезапно опустяваха винаги, когато станеше време за новия епизод на "Семейство Сопрано". Създаваше се усещането, че цялата нация се свързва чрез тази семейна драма. Това бе един от начините, по който "Семейство Сопрано" оказа влияние върху обществото ни. Освен това сериалът беше отражение на социалната реалност в Америка в онзи момент. Една от най-важните теми беше американската мания по забогатяването и възцаряването на най-бездушния и безскрупулен вид капитализъм. Самият Дейвид казва във филма, че алчността на американския капитализъм е станала толкова токсична, че дори гангстерите са започнали да се гнусят от нея.
- Днес виждаме все повече високобюджетни сериали с участието на именити актьори от най-висока класа. Въпреки това "Семейство Сопрано" продължава да бъде класика - дори днес, 25 години след премиерата. Каква според Вас е причината?
- Споменахте нещо важно и интересно, на което трябва да наблегна. В "Семейство Сопрано" нямаше звезди. Джеймс Гандолфини беше много добър актьор, но не беше звезда, когато сериалът започна. Най-близкото нещо до звезда беше Лорейн Брако, която беше участвала в "Добри момчета" и още няколко подобни продукции. За сметка на това сценарият беше невероятен. Дейвид, както и останалите сценаристи в екипа, бяха решени не само да демонстрират таланта си на писатели, но и да достигнат до зрителите на много дълбоко емоционално ниво. Те искаха да си позволят свободата да показват неща, които биха могли да бъдат възприети като некомфортни, като например черния хумор и тъмната страна на човешката психология. Мисля, че това е основната причина "Семейство Сопрано" да продължава да се наслаждава на култов статут вече четвърт век.
- Финалът на "Семейство Сопрано" е един от най-обсъжданите в историята на телевизията. Какво успяхте да разберете от Дейвид по тази тема и как се почувствахте самият Вие, когато го гледахте за пръв път?
- Ясно си спомням, че бях шокиран. Мислех си: "Леле, това ли е?". Въпреки това смятах, че завършекът на сериала е много силен, макар че по онова време все още не можех да си обясня защо. Финалът беше брилянтен, защото във всеки един момент можеше да се случи всичко. Това е отличителна черта на най-добрите филми - те ни карат да размишляваме и да тръпнем в очакване. Краят на "Семейство Сопрано" беше неочакван и шокиращ и като цяло много ми хареса.
- В днешни дни публиката е доста по-различна, в сравнение с преди 25 години. Смятате ли, че ако "Семейство Сопрано" се беше появил днес, щеше да е също толкова успешен?
- Трудно е да се каже. В известен смисъл сериалът продължава да е успешен, тъй като все още привлича нови фенове. Както споменах по-рано, това се случи в огромен мащаб по време на пандемията. Моите лични наблюдения са, че много зрители от младото поколение наистина харесват "Семейство Сопрано". Едно от нещата, които правят сериала привлекателен, е, че в него няма забранени удари. Доста неща, които биват спестявани в днешните сериали от страх да не бъде обиден някой, са налице в "Семейство Сопрано". В него героите често казват обезпокоителни, грозни и обидни неща, но това прави историята още по-реалистична. Така че, да - смятам, че "Семейство Сопрано" щеше да е също толкова успешен, ако се беше появил днес. Зрителските отзиви вероятно щяха да са по-различни, но успехът щеше да е налице.
Премиерата на документалния HBO Original филм от две части „Мафиотът: Дейвид Чейс и „Семейство Сопрано“ беше на 8 септември и филмът вече в стрийминг платформата Max.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
