Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Пошегувахме се онзи ден, че ще му спретнем очерняща кампания“, казва Александър Скарсгард в интервю за Variety - ироничен коментар към вниманието около последния филм на баща му през наградния сезон. Фамилията Скарсгард отново е в светлините на прожекторите: Стелан Скарсгард е във фокуса с ролята си във филма Sentimental Value на Йоаким Триер, а братът на Александър, Бил Скарсгард, представя новия си филм Dead Man’s Wire, режисиран от Гюс Ван Сант.
Александър Скарсгард участва в „Pillion“, малък британски независим филм. „С баща ми се оказваме на едни и същи места - прожекции, събития, фестивали. Засичаме се, прекарваме време заедно. Виждам го спокоен и доволен от това, което се случва.“
„Pillion“ е рязко отклонение от проектите, с които публиката най-често свързва Александър Скарсгард - заглавия с по-голям мащаб като The Northman, Succession или Godzilla vs. Kong. Актьорът казва, че подобен риск може да се окаже „пълен провал - или нещо наистина изключително“.
Успехът на Sentimental Value идва в особено важен момент за баща му. Стелан Скарсгард е една от големите звезди на европейското кино и отдавна утвърдено име в Холивуд - актьор с кариера, която обхваща както авторското кино, така и големите студийни продукции.
Преди няколко години той преживява инсулт и открито говори за съмненията дали ще може отново да работи. „За човек, който е актьор от 60 години и е свикнал животът му да бъде тясно свързан с тази професия, това беше много труден период“, казва Александър.
Актьорът разказва, че „Pillion“ не стига до него като „голяма възможност“, нито с ентусиазирано обаждане от агенти.
„Понякога просто получаваш имейл с няколко прикачени сценария. По закон агентите са длъжни да те информират, ако има оферта. Не могат просто да я подминат, защото ако нещо, което са сметнали за незначително, се окаже страхотен филм, проблемът е за тях.“ Обикновено към такива списъци има и препоръки от типа „по-добре да откажеш“, с уточнението, че ако искаш, можеш да хвърлиш едно око.
Той почти винаги го прави. Първо проверява кой стои зад проекта, после се опитва да стигне поне до четвъртата или петата страница. „При този сценарий нещо ме хвана веднага“, казва Скарсгард. „Още от първите страници беше ясно колко силно е написан.“ „Pillion“ е провокативна британско-ирландска романтична черна комедия и драма, режисирана от Хари Лайтън и адаптирана по романа „Box Hill“ на Адам Марс-Джоунс.
Филмът проследява Колин, срамежлив млад мъж, чийто живот се преобръща след срещата му с Рей - харизматичен лидер на мотоциклетна банда, роля, в която влиза самият Скарсгард. Колин започва интензивна връзка с Рей, която поставя под въпрос властта, контрола и идентичността. След първия прочит Скарсгард разговаря с Лайтън и остава силно впечатлен от начина, по който режисьорът мисли за историята.
По онова време „Pillion“ все още няма осигурено финансиране. Това е малък британски проект, който тепърва трябва да се реализира, но колебание няма. „Комбинацията от сценария и увереността ми в Хари като режисьор направи решението много лесно“, казва той. Героят му Рей му се струва загадъчен и неочаквано забавен: „Беше толкова добро, че просто казах да.“
Александър Скарсгард разказва пред Variety, че актьорството изобщо не е било част от детските му мечти. „Като дете не исках да бъда актьор. Напротив - доста упорито се опитвах да го избегна. И донякъде още го правя“, казва той. „Мисля, че тъй като всички очакваха да тръгна по пътя на баща ми, инстинктивно се съпротивлявах.“
Първите му появи пред камерата се случват почти случайно. Приятел на баща му, шведски режисьор, търси седемгодишно момче за роля, а Александър просто е на тази възраст. Работи в Швеция между седем и тринайсетгодишна възраст, без изобщо да мисли за това като за бъдеща професия. „Изглеждаше като нещо временно, почти като игра. Имаше сладки на снимачната площадка - това беше вълнуващо.“
На тринайсет обаче спира. След участие в телевизионен филм започват да го разпознават на улицата. „На тази възраст и без това си достатъчно неловък“, казва той. „А вниманието на всички около теб просто не беше здравословно. Мразех го.“ Александър напуска актьорството за осем години, решен да прави нещо съвсем различно. „Провалих се зрелищно“, добавя с усмивка. „И ето ни тук.“
