- Почти 50% от гражданите вече подкрепят присъединяването на България към еврозоната, след като поканата за членство вече е официално потвърдена;
- Дори привържениците на общата валута обаче се оказват сред хората, които се опасяват от изкуствено повишение на цените като краткосрочен риск след въвеждането на еврото - това е проблем, който притеснява почти 71% от всички хора;
- Бизнесът има почти пълно доверие в БНБ и търговските банки да се справят с прехода от левове в евро;
- Единствените две институции, които са с негативни оценки от страна на бизнеса, са КЗК и КЗП - комисиите на Росен Карадимов и Мария Филипова, които уж трябва да се "борят" с евентуалната спекула.
Това са най-важните изводи от ново изследване на "Алфа рисърч" по поръчка на Министерството на финансите, проведено през 8-22 юли както сред граждани над 16 г., така и сред 500 собственици или управители на бизнеси.
Данните показват, че вече има стабилизиране на подкрепата за еврото в България - 49,2% от гражданите са "за" срещу 45,8% "против", като има ръст на одобрението от 3 процентни пункта между юли и май.
При предприемачите този дял е много по-висок - 69 на сто одобрение срещу 30% негативни оценки.
Проблемът, който социолозите засичат, е в нагласите за краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото.
47% от хорат смятат, че те ще бъдат негативни, макар че оптимизмът в дългосрочен план е висок както сред хората, така и сред ръководствата на фирмите.
Почти 60% са доволни, че ще бъде по-удобно да пътуват и да плащат в чужбина, над 43% - че ще се улесни търговията с Европа, а 34% - че вече няма да губят такси при обмяната на левове в евро и обратно.
"Двойните" цени vs. етикетите с две цени
Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото, съобщават от "Алфа рисърч".
Това е показател, че страхът от поскъпването е обхванало "широки социални групи" и има "риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата".
Въвеждането на етикетите с обозначение на цените в лева и в евро вече е достигнало до практически всички граждани, и то основно през магазините за хранителни стоки.
Над 1/3 от запитаните обаче казват, че появата на сумата в евро не ги улеснява, а ги обърква - т.е. подвеждат се по по-ниската числова стойност, без да обърнат внимание на валутата.
34% от хората все пак казват, че тези етикети им помагат да започнат да свикнат с еврото.
Банките ще изнесат основната тежест в обмяната на левовете в евро
Над 70 на сто от гражданите и от фирмените ръководители планират да обменят наличните си пари от лева в евро през банкови клонове за сметка на алтернативните варианти. БНБ е предпочитана от почти 18% от гражданите, при 7% за бизнеса.
Намалява значително делът на хората и бизнесите, които смятат да обменят левовете си в евро през чейндж бюра спрямо настроенията през месец май.
Това вероятно се дължи на факта, че големите търговски банки вече започнаха да приемат касови вноски на левове по сметките на клиентите си безплатно като част от кампанията за по-лесен преход към еврото. Спестяванията в лева по банковите сметки ще бъдат автоматично превалутирани без такса на 1 януари 2026.
Колкото повече PR от властта, толкова по-слабо доверие
Интересен показател е и въпросът за доверието на бизнеса в способността на институциите да се справят с подготовката за приемането на еврото.
Оказва се, че двете комисии, които генерират най-голям медиен шум - КЗП и КЗК - са с най-ниски оценки за капацитет според собствениците и управителите на фирми.
Мнозинството от тях смятат, че институциите на Росен Карадимов и Мария Филипова по-скоро няма да се справят със задачата, която им предстои.
"Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях", казват от "Алфа рисърч".
БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса и получава признание за лидиране в този процес. 91% са уверени, че тя ще се справи успешно.
88-те на сто позитивни мнения за търговските банки са много важна предпоставка за безпроблемен преход, предвид тясното взаимодействие на бизнеса с тях.
При Министерството на финансите и НАП оценките са предимно позитивни - съответно 70% и 66%.
Опасенията на бизнеса за подготвеността на местните власти обаче е по-ниска - 43%, като варира значително в различните по големина общини.
Какво (не) знаят хората за еврото?
Почти няма хора, които вече да не знаят, че еврото ще влезе в сила от 1 януари 2026 г.
67% от гражданите са наясно и какъв ще е обменният курс, като социолозите засичат сериозно повишение от 14 процентни пункта спрямо месец май по един от базовите и отдавна изяснени въпроси.
Много от гражданите са неинформирани за това, че безплатното обменяне на левове в евро ще продължи 6 месеца.
Най-неориентирани са хората и бизнесите по въпроса колко дълго ще могат да ползват и левове, и евро след 1 януари 2026 г. - само един месец.
Важна задача през следващите месеци е да намери подходящите канали, език, подход, за да достигне до уязвимите групи и до нетърсещите активно информация – възрастните, хората с ниско образование, в отдалечените населени места, учащите се (16-18г.), които по принцип слабо се интересуват от политика и са останали встрани от процеса, смятат още от "Алфа рисърч".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
