Исторически ниска готовност за гласуване преди 27 октомври и потенциален 7-партиен парламент с две воюващи групи на ДПС - така изглежда картината на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания според "Алфа Рисърч".
Агенцията засича лека преднина на "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган пред "ДПС - Ново начало" на Пеевски, но два процеса може да доведат до непредсказуеми промени.
Първият е, че при привържениците на Пеевски има "по-силна институционална и организационна мобилизация", отколкото при ДПС-Доган.
Вторият: недостатъчна разпознаваемост на крилото около А. Доган с новото име. Дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера.
"Алфа Рисърч" отчитат и "много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила", като очаква "много оспорвани битки на места, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие".
Интересното е, че 51.8% от всички интервюирани смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление, докато само 16,2% са склонни да приемат хората на Доган в новия кабинет, и едва 10,6% - ДПС на Пеевски.
На въпроса кой има по-големи основания да запази марката ДПС - 53,1% казват "Доган", а 14.9% - Пеевски, но съотношението сред анкетираните български мюсюлмани е по-нюансирано - 43 спрямо 27% в полза на Ахмед Доган.
Общият сбор и от процентите, и от гласовете на двете ДПС-та, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори, казват още социолозите.
ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила, но сценариите пред Бойко Борисов не изглеждат лесни. ПП-ДБ и "Възраждане" са с изравнени проценти, докато новото обединение на БСП е с двойно по-слаба подкрепа от тях и бележи едни от най-ниските си стартови стойности.
51,7% от интервюираните казват, че предпочитат да се състави широка коалиция, а 43,5% - правителство с една водеща политическа сила.
Социолозите засичат още "убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт".
Почти 54% от анкетираните дори не очакват да се състави нов кабинет след 27 октомври, което допълнително ги лишава от желание да отидат да гласуват.
Само 30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори, съобщават от "Алфа Рисърч".
В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции. Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.
Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
