Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Няколко дни преди вота ГЕРБ (25,2%) е първа политическа сила в електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват. По време на кампанията партията запазва избирателите си, с лека тенденция към мобилизация и ръст на твърдите симпатизанти.
С 16,5% "Продължаваме промяната" се очертава като втора политическа сила, но при нея се наблюдава отлив в хода на кампанията. Около партията има периферия от колебаещи се избиратели и тя може да се движи в по-широки граници, но при ниска избирателна активност трудно може да осъществи по-значителен пробив.
Това сочи националното представително проучване на Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври.
Следва една група от три партии, които са много различни по характер и динамика, но регистрираните в последното проучване резултати, са в относително малък диапазон:
ДПС е с потенциал от 13,1%, като ключов за конкретната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.
Възраждане удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021г. и достига до около 11 на сто. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите "патриоти". Концентрира в себе си русофилския вот. Същевременно изключително негативните настроения (78%) към обявената мобилизация в Русия започват да действат като своеобразна преграда срещу този вот. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма сила ще се реши буквално в последните дни от кампанията.
Боряна Димитрова от агенцията коментира пред bTV, че "Възраждане" черпи избирателите си от ПП, от ИТН, част от БСП и от т.нар. бивши патриоти. Димитрова обаче подчерта, че "Възраждане" концентрират русофилския вот. Но за първи път проучванията сочат, че едва 11% от хората подкрепят политиката на Путин, а 78% са срещу обявената мобилизация.
"Тази обществена нагласа служи като спирачка срещу нарастването на този вот (за "Възраждане")", коментира социологът и допълни, че кампанията не е довела до нарастване на желанието за гласуване и до утвърждаване на категоричен избор на хората.
"Налице е висока мобилност сред избирателите, разочарование от вече направените избори и ниско доверие", каза още Димитрова.
БСП успява да запази социалната си ниша, въпреки навлизането в нея на ПП, и може да разчита на малко над 10 на сто от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, в зависимост от мобилизацията за гласуване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини.
Ръст в хода на кампанията отбелязва Демократична България, като в края й потенциалната подкрепа достига до 8.4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете може да доведе до разместване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават Български възход (4.4%) и ИТН (4%). И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието, дали да гласуват за тях, или за друга политическа сила - високо. Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.
Относително ниска избирателна активност - в рамките на около 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, отколкото през ноември миналата година, която отбеляза рекорд по нисък вот, а е напълно възможно да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хил. гласуващи. Кампанията не е повишила съществено нито желанието за участие в изборите, нито категоричния избор на българите.
Всеки четвърти от решилите да гласуват все още се колебае между две партии. Най-често това е партията, за която е гласувал на предишните избори и друга политическа сила. Както и миналата година, българският избирател се отличава с висока степен на мобилност, разочарование от направените избори и висока степен на недоверие към политическите си представители. Това предопределя и възможността за разместване на позициите между партиите, намиращи се по средата на условната "електорална класация".
Цитираното изследване на "Алфа рисърч" е проведено в периода 27-29 септември 2022 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
