.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
-
Новият проект около Румен Радев води с подкрепа от 32,6% от гласуващите, следван от ГЕРБ с 19,7%;
-
ПП-ДБ задържа третото място с 12,6%, следвана от ДПС-ново начало (9,6%) и Възраждане (6,4%);
-
Доверие към партийните лидери остава ниско с изключение на Румен Радев и Крум Зарков;
-
Илияна Йотова получава висока подкрепа като президент, аналогична с тази от началото на мандатите на Радев;
Значителна преднина за проекта около Румен Радев, лек спад на избирателната активност и продължаваща криза на политическото лидерство. Това са част от изводите в новото електорално проучване на Алфа Рисърч, проведено между 23 февруари и 2 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани, за нагласите преди парламентарните избори на 19 април.
Според проучването към днешна дата - две седмици преди официалния старт на предизборната кампания, политическият проект на Радев събира 32,6% от гласуващите, докато ГЕРБ остава на второ място с 19,7% подкрепа. ПП-ДБ задържа третото място с 12,6%, следвана от ДПС - Ново начало с 9,6% и Възраждане с 6,4%. Това са петте партии, които с най-голяма вероятност ще влязат в следващия парламент. Под бариерата засега остават БСП с 3,6% и МЕЧ с 3,5%, но те продължават да са важни като източник на избиратели за новия проект на Радев, се посочва в анализа.
Високата подкрепа за проекта на Радев „Прогресивна България“ (по време на проучването не е използвано името, защото бе обявено по-късно) се обяснява с разнородния профил на електората му. Според Алфа Рисърч сред бъдещите избиратели на Радев са хора, които не са гласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и "Възраждане", както и част от периферията на други партии.
„Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект“, посочват от агенцията.
Въпреки преднината на Радев се наблюдава лек спад в избирателната активност. Около 3 млн. души твърдо смятат да гласуват, спрямо 3,1–3,2 млн. през декември и януари. Причините за това са компроматните войни, недоверието в институциите и промените в Изборния кодекс, с които ГЕРБ и "Възраждане", ИТН и част от БСП ограничиха драстично броя на изборните секции в страните извън ЕС.
Ниско доверие в партийните лидери
Доверието към партийните лидери остава концентрирано предимно в собствените им избиратели. Изключения са Румен Радев и Крум Зарков - новия председател на БСП, които запазват по-широко положително отношение на този етап. Към момента Радев има 37,1% одобрение срещу 35,2% неодобрение, а Зарков – 14,2% одобрение срещу 39,9% неодобрение.
"Мълчаливото начало на Румен Радев на партийния терен води до възпроизвеждане на президентския му рейтинг. Аналогичен на този от президентския му мандат е и профилът на подкрепящите го: това са основно негови лични фенове, симпатизанти на БСП, "Възраждане", МЕЧ, "Величие", част от негласувалите на последните избори", се посочва като извод в проучването.
Подкрепата за Йотова остава висока
Новият президент запазва стабилен баланс на доверие въпреки рокадата на „Дондуков 2“, посочват от агенцията. Илияна Йотова е с подкрепа от 49%, което е сравнимо с началото на мандатите на Радев.
"Твърдо зад нея застават привържениците на политическия проект на Румен Радев и формациите, очертаващи се като негов електорален резервоар – БСП, "Възраждане", МЕЧ, "Величие", ИТН. Обратно, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ и други по-малки десни партии се открояват с по-критично отношение, а тези на ДПС и АПС – като най-неутрални", се цитира в проучването на Алфа Рисърч.
Що се отнася до предпочитанията за следващо управление - 42% от анкетираните предпочитат еднопартийно правителство, а 40% – коалиционно. Еднопартийното управление е най-предпочитано от симпатизантите на проекта на Радев, докато избирателите на другите партии са склонни към коалиции.
Алфа Рисърч прогнозира, че в 52-рия парламент ще има силно разнородни партии по ценностни критерии, няма да има ясно парламентарно мнозинство и ще са нужни поне три партии за квалифицирано мнозинство - тоест поне 160 гласа - колкото са нужни за промени в съдебната власт.
