Страх, тревога, оптимизъм и надежда: очакванията на българите за 2023 г.

"В година на крушения на много лични надежди, национални разочарования, съпреживян ужас от войната и от хилядите загубени и разбити животи, очакванията за 2023г. няма как да не бъдат пъстър калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% - тревога 21% - оптимизъм, 7% - страх.

Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество.

Това показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 1 - 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни граждани.

На фона на изминалата година, белязана от задълбочаващи се икономически и политически кризи, военна агресия, разделено общество и все по-малка надежда политиците да излъчат отговорно правителство, не е чудно, че очакванията за новата година са песимистични.

От 1998г., откакто Алфа Рисърч следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в политически бурните 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.

Ако по отношение на личния живот, особено сред младото и средното поколение, все пак се намират и оптимисти, то очакванията за света и за България през 2023г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.

В поредицата от тревожни очаквания, проучването регистрира и един интересен негативен парадокс, който от "Алфа Рисърч" назовават с думите „аз и светът можем и да се оправим, но България – едва ли“.

Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо устойчив обществен песимизъм.

По отношение на политическата картина, според данните от проучванията ГЕРБ загуби за последните два месеца 2%, но продължава да бъде първа политическа сила /23.4%/ срещу 17.7% за "Продължаваме промяната", която за същите 2 месеца е загубила 2.5% от подкрепата си.

С доверие само от 19.6% Бойко Борисов е един от най-популярните политици, въпреки че недоверието към него е почти три пъти по-голямо - 55.7%.

ПП понася най-сериозни щети от нежеланието на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев - от 23% в предишните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50%.

ДПС запазва доверие от 10.4%, а "Възраждане" регистрира деликатни загуби - остава на 10.0%. Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Само 14.1% имат доверие на Корнелия Нинова, срещу 55.1% недоверие.

Подкрепата за "Демократична България" също пада - с с около 1 пункт през последните два месеца. "Български възход" все още е от горната страна на избирателната бариера - 4.3%.

Според проучването ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на 100 от имащите право на глас.