"Здравейте, търся ви с много важно съобщение. Не знам дали сте наясно с това, което в момента се случва в Украйна. Истината е, че там тече ужасяваща инвазия."

Така, с треперещ глас от дома си в Литва, Мария Стонит започва едно от десетките си обаждания към случайни хора в Русия.

Дори и в съседство на страната им режимът на Путин да води война повече от месец, да се провеждат бомбардировки, да се убиват цивилни и над 4 милиона украинци да са принудени да избягат от държавата си, повечето руснаци нямат кой знае колко информация по въпроса. Тази, която достига до тях, е внимателно оформена от Кремъл и няма нищо общо с действителността. Думите "инвазия" и "война" са забранени в Русия, а разпространяването на "невярна" информация какво се случва в Украйна се наказва с до 15 години затвор. 

След като и социалните мрежи бяха забранени от Москва, хората отвъд тази информационна завеса залагат на креативни начини, по които да я пробият. Телефонните обаждания се превръщат в един от тези подходи.

30-годишната режисьорка на документални филми Стонит израства в Литва след разпадането на Съветския съюз, но разказва пред CNN, че въпреки това руската заплаха никога не изчезва напълно. Когато започва инвазията в Украйна, я спохожда чувство на отчаяност и безпомощност. Със съпруга ѝ започват да звънят на фирми, музеи и ресторанти в Москва и Санкт Петербург, за да се опитат да разкажат на хората истинската история на войната, които бушува в близост до тях. 

Оказва се, че далеч не са единствените, които са се сетили за този модел на информиране - на 8 март е открит сайтът CallRussia.org. Мотото е "Направете най-важното обаждане в живота си." Целта на кампанията е да се наберат 40 милиона публично достъпни номера в Русия. Платформата генерира на случаен принцип на кого да позвъниш, дава ти опциите да го направиш по телефон, през Telegram или WhatsApp, а след разговора те пита дали си успял да се свържеш и какво се е случило след това.

Според създателя на сайта, директорът на латвийска творческа агенция Паулиус Сенута, руснаците имат силата да прекратят войната, ако имат достъп до достоверна информация и разберат за страданията на украинските си съседи. 

"Много хора в Русия подкрепят случващото се," разказва Сенута пред CNN. "Но забавното е, че те не знаят, че в момента се провежда война. Че стотици, хиляди души са убити, пускат се бомби, деца умират, а жени раждат в метростанции - не знаят нищо от това."

С помощта на психолози екипът му съставя сценарий, по който да се водят разговорите със случайно избраните руснаци. Целта не е да се влезе в спор, а да бъде представена човешката трагедия и фактът, че в Русия няма информация за случващото се.

Само за първата седмица след пускането на сайта, хиляди доброволци успяват да направят 84 хиляди обаждания. 

Любопитното е, че малък брой от руснаците затварят телефона. Повечето попадат в две категории - такива, които спорят и такива, които слушат. Според Мария Стонит мнозина не говорят, тъй като ги е страх, че обаждането може да бъде проследено и да последват наказания.

Един разговор със служител в московски музей оставя ярка следа у нея, дори и човекът отсреща да не казва много. "Вярвам, че дори мълчанието между съпруга ми и тази жена бе много значимо. Тя не затвори - чака дълго време, искаше да чуе всяка една дума."

Обажданията не са само на случаен принцип. Украинският ресторантьор Миша Кацурин прекарва първите дни от инвазията в почуда защо родителите му, които живеят в Русия, не звънят, за да проверят как е. Когато решава сам да се обади, открива, че баща му просто не вярва, че има война:

"Съществуват в друга реалност," коментира Кацурин случващото се пред CNN. "Каза ми, че иска да повярва, но не може."

Местните руски медии представят съвсем различен сценарий - на втори март например, когато Москва улучи училища и катедрали при обстрела си над Харков, по руските телевизии бе съобщено, че 40 украински градове са били освободени. Дори санкциите от Европейския съюз и САЩ не се споменават. 

За да помогне на други в подобна позиция, Кацурин създава сайта "Папа, поверь" (Татко, повярвай), за да даде съвети как да се разговаря с роднини и приятели за войната в Украйна. За тези, които вярват на твърдението, че местното правителство се управлява от нацисти, той препоръчва да се каже, че Володимир Зеленски има украино-еврейски корени. Когато хората държат да се придържат към термина "военна операция", той съветва да се обясни, че една държава пресича границата на друга, обсажда я и превзема градове. 

И все пак повечето разговори не са успешни - Серж Харитонау от Беларус, който работи като медиен експерт в Международната мрежа за стратегически действия за сигурност в САЩ, признава, че руснаците са жертва на пропаганда, но не ги оневинява напълно:

"От една страна, да, те са жертва. Но от друга, решението дали ще вярват на пропагандата е тяхно, както и това да отричат не само алтернативната информация, но и съществуването ѝ."

Истината е, че да говориш срещу действията на Кремъл носи тежки последствия. Повече от 14 763 протестиращи от 151 руски града бяха задържани, а журналист, отговорен за организацията на мирно шествие, е глобен с 30 хиляди рубли.

"В момента проблемът е, че сравнително малък процент от хората са срещу войната. Правителството може с лекота да ги заглуши и арестува. Не биха могли обаче да арестуват целия народ," казва Стонит. 

Именно затова обажданията са крачка, макар и малка, в правилната посока.