Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Мъж и жена тръгват на планински преход. Той е по-силен, по-бърз и по-опитен. Тя изостава, уморява се, но не иска да провали изкачването.
Той продължава до върха. Тя остава сама, без сили.
Понякога жената успява да слезе на собствен ход, но понякога експедицията завършва фатално - като в случая на 33-годишната Керстин Гуртнер.
Нейният партньор Томас Пламбергер беше признат за виновен от съда в Инсбрук за причиняване на смърт поради груба небрежност при изкачването на най-високия връх в Австрия - Гросглокнер (3798 м).
Пламбергер е стъпвал на върха множество пъти, но Керстин няма почти никакъв опит в зимното катерене по скали и лед.
Въпреки нейната по-слаба подготовка - на 18 януари 2025 г. двамата решават да тръгнат на поход, по необичайно труден маршрут, след който би трябвало да се спуснат посред нощ, при температури много под нулата.
След поредица от необясними грешки - Томас Пламбергер оцелява, а Керстин Гуртнер измръзва до смърт под върха, изоставена сама.
Случаят стана много известен сред планинарските среди, а журналистът Уилям Финеган от списание New Yorker го описва в подробности.
Една фатална нощ в планината
Керстин Гуртнер не е напълно неподготвена туристка. Тя има опит в планинското бягане, добра скиорка е, обича планината и сериозните предизвикателства. Техническото катерене обаче е сравнително ново за нея - и тя се учи от приятеля си Томас Пламбергер.
Самият той не е лицензиран планински водач, но многократно е правил скоростни изкачвания и неведнъж е придружавал други жени.
Двамата тръгват към Гросглокнер не по обичайния маршрут, а по по-труден и открит рид, който изисква специални умения и екипировка дори през лятото, какво остава за януари.
Планът им е да го изкачат около 21 ч., след 14 часа изкачване, което ще бъде последвано от спускане в пълен мрак, студ и силен вятър. Това изпитание може да е приемливо за елитен катерач, но не и за Керстин Гуртнер.
По пътя са поставени предупредителни табели, които указват на алпинистите кога е време да се върнат назад заради опасност от преумора. На една от табелите пише: "Ако ви е отнело повече от три часа дотук, върнете се назад. Животът ви зависи от това".
Томас и Керстин са се изкачвали почти 5 часа, докато стигнат до това място, но вместо да тръгнат надолу, продължават.
Керстин Гуртнер не е подготвена за заледените скали - носи обувки за сноуборд и котки на заем от Томас, които не ѝ прилягат добре.
И двамата са с тежки раници, но почти без храна - само желирани бонбони. Керстин има бивак сак, термоодеяло и нагреватели за ръце. Когато я откриват мъртва, се оказва, че нито едно от тях не е използвано.
Защо Томас не подава сигнал до спасителния хеликоптер?
Свидетел, който ги засича в началото на пътя, твърди, че тогава те са се движили нормално - Керстин е изоставала, но Томас периодично се е обръщал към нея, за да провери как е. Няколко часа преди да се стъмни, докато Томас и Керстин още се изкачват, друг алпинист вижда челниците им, чува гласове и ги повиква - но не получава отговор.
Мъжът се притеснява, че нещо не е наред и подава сигнал до Алпийската полиция. Тя изпраща хеликоптер, който достига до мястото около 22:40 ч. и прави няколко захода над тях.
Томас и Керстин обаче не реагират. Никой не подава сигнал за тревога с ръце във въздуха. Двамата не изпращат сигнал и че нямат нужда от помощ, така че спасителите да търсят другаде. Вместо това отново тръгват нагоре и пропускат най-добрата си възможност да слязат в безопасност, преди състоянието на Керстин да стане неспасяемо.
Пред съда Томас твърди, че не се е възползвал, защото не е смятал ситуацията за извънредна.
Служител на полицията успява да се свърже с Томас Пламбергер по телефона малко след полунощ, когато той вече е изоставил младата жена в планината. Дори тогава той е твърдял, че няма нужда от спасителна операция, като е загубил безценно време за действие.
Авторът на статията допуска, че Томас се е възприемал като толкова добър самостоятелен алпинист, че не е искал да се налага да бъде спасяван.
За съда - това е само едно от множеството доказателства за груба небрежност от негова страна.
"Тръгвай! Сега!"
Около полунощ Керстин вече не може да продължи напред. Томас Пламбергер твърди, че самата тя го е изпратила към върха с настояване да тръгне незабавно. По думите му - той я е обезопасил на сравнително полегато място близо до върха.
Спасителите обаче я откриват завързана на почти отвесна скала, изложена на силния вятър. Тежката раница още е била на гърба ѝ. Намерени са и следи от кръв. Никой не знае какво точно се е случило, за да се стигне до положението, в което Керстин е издъхнала в агония.
На въпроса защо Томас Пламбергер не е извадил бивак сака и одеялото - той обяснява, че забравил в стреса, а приятелката не му напомнила.
Той продължава до върха и се спуска надолу от другата страна. Три часа по-късно стига до заслон, от който вече подава сигнал за тревога. През цялото време от слизането насам той е държал телефона си в режим без звук, а междувременно са се натрупвали множество съобщения и пропуснати обаждания от планинските спасители.
Когато най-после той вдига телефона и съобщава, че е оставил Керстин под върха, полицаите го молят да се върне до нея. Томас отказва, защото самият той вече е изтощен.
Екипите достигат до нея около 10 часа сутринта. Намират я загинала от хипотермия.
През февруари 2026 г. Томас Пламбергер е признат за виновен за смъртта на Керстин Гуртнер, но поради липса на данни за умисъл и поради чистото му съдебно минало присъдата е 5 месеца условно. Той възнамерява да обжалва.
Алпийският развод и присъдата "Виновен"
Авторът на статията обръща внимание на феномена "алпийски развод" - оказва се, че немалко жени са били изоставяни по планински склонове от мъжете-водачи, които бързат или не искат да се откажат от покоряването на върха.
По-опитният партньор е този, който определя маршрута и темпото. По-неопитният (обикновено жената) се доверява. Когато започнат проблемите с преумората, силният продължава напред, като се очаква изоставеният да прояви разбиране - такива са рисковете на планината.
"Консенсусът сред жените е - "Гледайте ключовете за колата да са у вас", пише Финеган.
По ирония - същата криза се случва с бившата приятелка на Томас Пламбергер, и то отново при опит за изкачване на връх Гросглокнер, две години преди смъртта на Керстин Гуртнер.
Андреа Бергнер, която тогава тръгва заедно с Томас през 2023 г. в същите зимни условия, е по-издръжлива и успява да се спаси сама. Също като Керстин - Андреа е изоставена от Томас на края на силите си.
"Бях дезориентирана, батерията на челника ми падна. Плачех и крещях. Изпращах му сигнали. Изведнъж той изчезна, беше се откъснал напред. Посред нощ бях съвсем сама", разказва тя по време на съдебния процес.
Когато Андреа се прибира, приятелите ѝ я съветват да подаде оплакване срещу Томас в полицията. Тя обаче не го прави.
Двамата не късат веднага, а по-късно. Авторът на статията в New Yorker допуска, че Бергнер - която е инфлуенсърка в Instagram и има рекламни спонсорства с марки за планинари - не е искала да бъде възприемана като жертва на по-опитен и безотговорен катерач.
За изненада на всички - родителите на загиналата Керстин не осъждат Томас. Те отричат версията, че дъщеря им е "наивно момиче, завлечено в планината", и смятат, че смъртта ѝ е резултат от трагично стечение на обстоятелствата.
Част от алпинистите, с които авторът на статията разговаря, се притесняват, че осъждането на Томас Пламбергер превръща моралната отговорност в наказателна. Ако всяко грешно решение на водача може да доведе до съдебен процес, това би съсипало доверието между хората в планината.
Други специалисти обаче не намират никакво оправдание за поведението на подсъдимия - грешките му са прекалено много, за да бъдат определени само като злополука.
Съдията в Инсбрук приема втората версия.
Пламбергер трябва да носи отговорност не защото е убиец или защото е искал Керстин да умре - а защото е пренебрегнал множество сигнали за нейната слабост, не е оценил нейната неопитност за толкова опасен маршрут, допуснал е да тръгне с неправилна екипировка и не е използвал спасителното ѝ оборудване, за да не я остави да измръзне.
Известният австрийски алпинист Петер Хабелер, който изкачва Еверест без допълнителен кислород заедно с Райнхолд Меснер, обобщава много по-просто - "Така не се прави".
