Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха "другия възможен бюджет".
В алтернативната финансова рамка икономистите показват как без да се вдигат данъци и осигуровки, държавата може да има балансиран бюджет и да не рискува влизане в т.нар. румънски сценарий на задлъжняване.
Подходът е точно обратният на този на правителството, което удря бизнеса и работниците в частния сектор, но привилегирова чиновниците.
ИПИ предлага:
- Съкращаване на заетите в публичния сектор с между 50 и 100 хиляди души
- Свиване разходите за заплати в публичния сектор;
- Премахване на автоматичните механизми за ръст на заплатите, включително в сектор „Сигурност“;
- Без увеличение на данъчно-осигурителната тежест;
- Ограничаване на разходите през бюджета до 38% от БВП, което би позволило дори намаляване на осигуровките през 2027–2028 г.;
Управляващото мнозинство от ГЕРБ, ИТН, БСП и "ДПС-Ново начало" одобриха на първо четене в комисия проектобюджета за 2026 година, който ще натовари бизнеса и работещите с по-високи осигурителни вноски, двойно по-висок данък "дивидент", за сметка на нов ръст на заплатите в сектор "сигурност". Всичко това - цената на нов рекорден държавен дълг.
И докато според властта това е "единственият възможен бюджет", икономистите от ИПИ представиха алтернативна финансова рамка, която предвижда съкращаване на разходите за заплати в публичния сектор, намаляване на администрацията и премахване на законовите механизми за автоматичен ръст на възнагражденията, както е в сектор "Сигурност", например.
Целта на мерките е да се избегне т.нар. румънски сценарий, заради който на северната ни съседка се наложи да вдига данъци, икономистите предлагат да се заложи ограничение на държавния дълг до 30% от БВП, а на разходите - до 38% от БВП.
Свиване на администрацията с до 100 хиляди души
Икономистите предлагат средносрочно свиване на наетите в публичния сектор на принципа 20:10. Това означава намаляване на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети в икономиката, и ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП.
"Изпълнението на тези две правила би означавало траектория за освобождаване между 50 000 и 100 000 души в публичния сектор в следващите три години, премахване на автоматичните правила за формиране на заплатите, особено в силовите ведомства, още от 2026 г., съкращаване на незаети щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация, изчисли старши икономистът Петър Ганев.
Според ИПИ ефектът би бил устойчиво свиване на броя на наетите в публичния сектор - близо 100 000 по-малко, и между 1,5% и 2% от БВП намаление на разходите в бюджета в следващите три години.
За целта обаче трябва да се разработи механизъм за освобождаване на заетите в администрацията, така че обезщетения от 20 заплати при освобождаване да се дават в рамките на 2 години, а за целта да бъде създаден специален фонд.
"В момента излиза по-евтино да задържиш кадър, защото това струва 12 заплати, а освобождаването - 20", коментира Петър Ганев, цитиран от "Дневник".
Администрацията наброява 114 хил. души и 590 хил. души, които също получават заплати от бюджета - армия, полиция, лекари, учители и др.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов изчислява, че разходите за персонал за заетите в обществения сектор нарастват над 3,3 пъти в периода 2011-2024 г.
Така България се нарежда на второ място след Румъния по номинален ръст на разходите за заплати в публичния сектор, което е значително по-висок показател от средния за страните от Централна и Източна Европа и е много над средния темп за ЕС като цяло.
Тези разходи нарастват с 2,7 процентни пункта от БВП за посочения период. Това е резултат от увеличени възнаграждения и от увеличаване броя на заетите с над 5 процента, при спад на населението в работоспособна възраст с над 20 процента за същия отрязък от време, отчитат от ИПИ.
България е на второ място в ЕС след Румъния по дял на разходите за вътрешен ред и сигурност от БВП с 2,6%, но с последните увеличения през 2026 г. тези разходи нарастват до 3,6 процента от БВП.
Това са конкретни резултати от различни секторни политики, които периодично някой успява да прокара, по силата на това, че някой по-силно си говори с премиера и управляващото мнозинство, добави той.
Без повишаване на данъци
Разчетите на ИПИ запазват данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и дори дават възможност за намаление на осигуровките през 2027 г. и 2028 г.
"Смятаме, че това продължава да бъде политика, която може да доведе до повече стимули за работа, изсветляване на икономиката, до по-висок растеж, каза Ганев.
Друга мярка, която икономистите предлагат, е данъчен стимул за иновации и инвестиции.
