Алтернативното правителство на Борисов: Открийте разликите между 2021 и 2013 г.

"Винаги съм считал, че обединението прави силата. Не е редно като президента Радев да разделям нацията, затова аз няма да съм кандидат за премиер, а ще предложа друг министър-предесдеател с много ясна европейска и натовска ориентация". - Бойко Борисов, 14 април 2021 г.

"Бих поздравил всеки, който се нагърби с тежестта да носи политическа отговорност. Не да посочва мюре, по което да стрелят и да го бият" - Бойко Борисов, 10 май 2013 г. по повод решението на Сергей Станишев да номинира Пламен Орешарски за кандидат-премиер.


Досега Бойко Борисов винаги е поддържал позицията, че партийните председатели, спечелили избори, трябва да носят отговорността за управлението на правителството с техен мандат, като лично поемат поста на министър-председател.

Готовността му да се оттегли като премиер на действащото правителство удържа само за ден през лятото на 2020 г., когато на националното събрание на ГЕРБ в София Тех Парк той подсказа, че обмисля да подаде оставка от централната власт, за да "поработи със структурите на партията" и да я изчисти от "дерибеи по места".

Идеята за съставяне на алтернативно правителство на ГЕРБ без шанс за управление обаче не е нова за Бойко Борисов.

Точно това се случи след парламентарните избори през май 2013 г., когато ГЕРБ отново беше първа политическа сила, но разпределението на мандатите в Народното събрание беше в полза на БСП, ДПС и "златния пръст" на "Атака". По това време депутатските места на ГЕРБ са 97 от 240. Седем години по-късно през 2021 г. партията може да разчита само на 75 членове в парламентарната си група.

На 23 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев започва връчването на проучвателните мандати на представителите на най-големите политически сили в 42 Народно събрание.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който беше подал оставка три месеца по-рано заради зимните антиправителствени протести, взе мандата само за да го върне в същия ден.

Докато течеше официалната церемония в президентството обаче, Борисов обяви предварително подготвен списък с имена на министри, които ГЕРБ би предложил, ако можеше да събере мнозинство.

Той твърдеше, че се чувства длъжен да номинира кабинет независимо от невъзможността за получаване на подкрепа от останалите политически сили, защото такъв е "ангажиментът пред избирателите".

Обещанието за алтернативния проектокабинет беше спазено - Борисов се самопредложи за министър-председател от името на ГЕРБ, а Лиляна Павлова и Томислав Дончев бяха посочени като кандидати за вицепремиери.

Видео: БНТ, 23 май 2013 г.

Цветан Цветанов и Симеон Дянков, които бяха заместници на Борисов в първия му мандат, не получиха позиции дори във формалния списък.

На техните места бяха прочетени имената на Веселин Вучков (МВР) и Владислав Горанов (Министерство на финансите). Една година по-късно - през есента на 2014 г. след оставката на Орешарски и предсрочните избори - Вучков и Горанов действително станаха министри в съответните ресори.

През май 2013 г. Димитър Главчев изненадващо беше лансиран за министър на енергетиката в неосъществения мандат на ГЕРБ. Икономист по образование, дотогава Главчев беше известен само с ролята си на депутат от ГЕРБ и председател на анкетната комисия за АЕЦ "Белене". Кариерата му стигна до зенита си през пролетта на 2017 г., когато беше избран за ръководител на 44 Народно събрание. Само няколко месеца по-късно Димитър Главчев беше принуден да подаде оставка заради скандал около изгонването на председателя на БСП Корнелия Нинова от пленарна зала.

В неосъществения мандат на Борисов от май 2013 г. беше включено и чисто ново министерство на електронното управление, което трябваше да бъде оглавено от Доброслав Димитров (депутат от ГЕРБ между 2009-2014, в момента председател на Българската асоциация на софтуерните компании). Този ресор така и не получи свой живот в следващите два кабинета на ГЕРБ. Вместо това през 2016 г. беше създадена Държавна агенция "Електронно управление" с председател Атанас Темелков (бивш кадър на Министерството на отбраната).

Делян Добрев, Ивайло Московски, Николай Младенов, Аню Ангелов, Десислава Атанасова, Тотю Младенов, акад. Стефан Воденичаров, Вежди Рашидов и Свилен Нейков - министри от първия кабинет на ГЕРБ - трябваше да запазят местата си в алтернативното правителство на Борисов, което така и не се осъществи.

Новите министри щяха да бъдат Ивелина Василева (по околната среда на мястото на Нона Караджова) и Десислава Танева (по земеделието на мястото на Мирослав Найденов, който се отдели от ГЕРБ след предизборното изтичане на скандалните записи от Банкя).

"Всеки час, всеки ден е важен за България да има правителство, затова ако ми позволите, веднага ще Ви върна мандата. Аз изпълнявам ангажимента, който съм поел като партия пред пълните площади и зали в България, така че се извинявам на нашите избиратели - над милион души, които очакваха да направим правителство. Срещу тройната коалиция на Атака, БСП и ДПС нямаме шанс", казва на 23 май 2013 г. Борисов, прогнозирайки, че следващият кабинет (на Орешарски) ще стане несменяем.

Той цитира и фраза на Андрей Райчев по повод патовата ситуация около липсата на стабилно мнозинство: "Те си мислят, че са заболели от апендицит. В момента такъв тежък тумор от тази тройна коалиция ще се развие в тялото на държавата, че нека след това да се сърдим сами на себе си, че сме го допуснали".

Борисов се оказа прав за "тумора". Дали отстраняването му наистина беше невъзможно, е спорен въпрос. Кабинетът "Орешарски" падна още през пролетта на 2014 г., но процесите на разпад на доверието в политическото представителство така и не спряха.

Още една прилика между 2021 и 2013 г. е заиграването на ГЕРБ с идеята за "дежурни депутати" от първата политическа сила, които да крепят кворума или мнозинството на опозицията в парламента.

През февруари 2013 г., още когато Борисов беше премиер в оставка, той предлагаше 20 народни представители от собствената му партия да подкрепят евентуален кабинет с широка опозиционна подкрепа. Очакваше се те да се излъчат на случаен принцип "чрез жребий" по идея на тогавашната председателка на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова.

През май 2013 г. при връщането на мандата Борисов твърдеше, че е готов да осигури дори само собствения си глас в подкрепа на кабинет на БСП и ДПС, за да не разчитат те на "уйдурми" и "парламентарни трикове" с "Атака" за запазване на кворума.

Тогава той казваше, че ГЕРБ не може да си позволи да направи коалиция с Волен Сидеров, чиито депутати демонстративно не почетоха химна на ЕС при откриването на Народното събрание и се държаха пренебрежително с присъстващите посланици на държавите членки (четири години по-късно "Атака" все пак стана коалиционен партньор на ГЕРБ в кабинета "Борисов 3" чрез участието си в съюза "Обединени патриоти" с НФСБ и ВМРО).

През 2021 г. историята се повтори, но този път доброволците за непоискано крепене на кворума нямаха нужда от жребий, а се намериха от само себе си. Както Екатерина Захариева, така и Деница Сачева потвърдиха, че са готови да се включат в тази група, за да "не тласнем страната в нестабилност".

За разлика от 2013 г. сега Борисов не може да обещава собствения си глас - председателят на ГЕРБ вече поиска от ЦИК да бъде заличен от двата избирателни района, които го избраха за народен представител в 45 Народно събрание.


Борисов: Ще предложа нов министър-председател с европейска ориентация


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Технологии

Защо Apple слуша руската цензура и спира достъпа до медии

Гигантът трие приложения от App Store за руските потребители

18:06 - 22.11.2024
Бизнес

Това ли е краят на Northvolt - най-голямата компания за батерии в ЕС?

Някогашната надежда на ЕС за пазара на електромобили обяви неплатежоспособност

16:08 - 22.11.2024
Живот

Испания глоби Ryanair и други нискотарифни компании заради допълнителни такси

Доплащането за багаж и място нарушава права на потребителите, смята Мадрид

15:29 - 22.11.2024
Важно днес

Генералният секретар на НАТО ще разговаря с Тръмп за Украйна

Срещата идва на фона на новата ескалация във войната, която Русия води

13:43 - 22.11.2024