Ан Апълбаум: Техно олигарсите обещават Марс и безсмъртие. Популистите - миналото. Кой ще предложи реалното бъдеще?

Ан Апълбаум познава историята на тоталитарните режими в детайли, от които много хора биха сънували кошмари.

Американската историчка и журналистка е носител на награда "Пулицър", автор е на изследвания за съветските лагери на смъртта, за гладомора в Украйна и за падането на Желязната завеса над Източна Европа.

От години тя наблюдава как историята се пише в реално време, като проследява възхода на популизма и автокрациите през 21 век. Нейният съпруг е външният министър на Полша Радослав Шикорски - човек, който предупреждаваше Европа да се подготви за война много преди руските танкове да тръгнат към Киев.

Когато Ан Апълбаум дойде в България обаче, тя провокира нов позитивен разговор - за бъдещето на политиката в свободната държава.

• Могат ли лидерите ѝ да вдъхновяват? Могат ли да откриват нови хоризонти? Могат ли да дават надежда и цели, към които гражданите сами да се стремят?
• Може ли политиката да говори за бъдещето по начин, който да бъде убедителен и привлекателен за хората?

Демократичните правителства се нуждаят от съгласието на гражданите за всяка промяна.

Автокрациите могат да се задържат на власт, като накарат гражданите да не виждат смисъл от промяната.

Автокрациите на 21 век нямат нужда от положителен разказ, за да оцелеят - дори напротив.

Обещанията за светлото комунистическо бъдеще са слабото място на съветската пропаганда - рано или късно всички виждат разликата между утопията и действителността, в която живеят.

"Путин разбира, че трябва да направи нещо различно. Не да убеждава хората, че живеят в идеално общество, а да им каже: добре, може и да съм корумпиран, но всички са корумпирани. Ние сме корумпирани, но и те (на Запад) са корумпирани. Никъде не е по-добре. Няма на какво да се надявате", казва Ан Апълбаум.

Затова стремежът на Украйна към свобода и независимост е възприемана от Путин като заплаха за собствената му власт.

"Ако Украйна може да бъде европейска демокрация, защо Русия да не може? Той се страхуваше, че и руснаците ще започнат да си задават същия въпрос"

Според Апълбаум авторитарната пропаганда се разпространява толкова лесно онлайн, защото цинизмът, иронията и анонимността са се превърнали в естествен език на общуване в социалните мрежи.

Сериозното и несериозното, истината и лъжата, важното и баналното се смесват във фийда, сякаш имат еднакво значение - докато накрая човек загуби ориентир.

Ако авторитарните режими убеждават населението си, че няма надежда за по-добра алтернатива - новият елит на техномилиардерите продава фантазията, че няма невъзможни неща.

"Цяла група технологични олигарси говорят за живот на Марс, за безсмъртие - всички са чели много научна фантастика и говорят за бъдещето по много нереалистичен начин. А в момента ние се нуждаем от политици, които да говорят съвсем конкретно за бъдещето. Как ще живеят хората в свят, който е доминиран от AI? Как ще опазим Земята в епоха на климатични промени?", казва Ан Апълбаум.

Тя описва хора като Илон Мъск като "класа от богати личности, които вече не изпитват лоялност към която и да е национална държава - и въпреки това разполагат с невъобразима политическа власт".

Новият елит притежава системи, които са способни да причинят огромни обществени сътресения. Липсата на контрол и съзнанието на хората за непреодолимата разлика в богатството създава усещане за безпомощност.

Това захранва носталгия по стар традиционен ред, независимо дали той наистина е предлагал сигурност и стабилност.

"Ако човек е израснал в провинцията на Охайо, или в Южна Полша, или в България - светът, който е познавал като дете, повече не съществува. Светът, при който всеки ходи на църква в неделя, или всеки гледа едно и също по телевизията и споделя сходни възгледи за живота - този свят вече го няма", казва Ан Апълбаум.

Популизмът на MAGA на Доналд Тръмп е отговорът на страха от хаоса. "Да направим Америка отново велика" означава да се върнем назад към идеал от миналото.

Но да бъдеш човек с консервативни позиции не означава, че си авторитарно настроен. Консерватизмът има легитимни идеи, които не са негативни или авторитарни, казва тя.

Има разлика между това да искаш защита на границите срещу нелегалната имиграция и да искаш пълна промяна на държавния ред, която ще ликвидира свободата.

Проблемът е, че демократичните политици не отговарят на тези тревоги.

Говорят с цинизма и нихилизма на социалните мрежи, а все по-трудно успяват да предложат разказ за бъдещето, който едновременно да е реалистичен и вдъхновяващ .

Ан Апълбаум посети София в момент, в който Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин се договаряха за провеждането на нова Ялтенска конференция, на която да поделят света след войната в Украйна.

България загуби 45 години от свободата си при последното разчертаване на зони на влияние върху салфетка.

Предупрежденията за заплахите от миналото обаче не са платформа за управление.

Нужна е идея, която да върне на хората усещането, че сами определят своя живот - и че то не зависи от американците, руснаците, Китайската комунистическа партия, техно олигарсите или друга външна сила.

Ан Апълбаум не твърди, че знае рецептата, но дава добра идея за начало:

„Предложете на хората надежда, удивление, красота, вълнение, радост. Предложете им нещо по-добро от този негативен гняв.“