Някои казват, че онези, които най-добре могат да ни разсмеят, всъщност носят най-много тъга. Андреа Банда Банда е съгласна с твърдението, но определено не се смята за най-тъжната.
Въпреки това обаче говори открито за проблемите си от трибуната на социалните мрежи и помага с личния си пример. А когато не говори за проблеми, обича да разсмива публиката с видеата си.
Независимо дали става въпрос за незначителни ежедневни случки, препоръки за кино и сериали, или за опита с психотерапията, в основата на всичко стои желанието на Андреа да разказва истории.
А то се появява още откакто хваща в ръце първата си камера в ученическите години и създава първия си канал, чието име малко я е срам да признае. След това заминава за Лондон, където учи режисура, и създава канала във Vbox7, “Дръж ми пуканките”, който беше едно от малкото места преди 7 години, където се говореше за кино и сериали.
До неотдавна Андреа Банда Банда беше във домовете на публиката като коментатор в сутрешното предаване “На кафе” - работа, която ѝ носи много популярност и научени уроци.
Не се определя като карък, макар често да си мисли за случаите, в които не е извадила късмет в дадена ситуация. На практика тя е обратното на карък, защото ако беше, как иначе щеше да види Тарантино и Том Круз на кинофестивала в Кан. Да не спази дрескода за журналисти, да няма подходяща техника за записване и пак да я допуснат до събитието.
Дали е въпрос на умение, или талант, но каръшките истории при Андреа често завършват с добър край. Затова я включваме в поредицата съвместно с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край)”.
Историите на Андреа са като Heineken Silver - освежаващи, с изненадващо лек вкус, свеж и фин финал с характерния плодов аромат на Heineken Original и само 4 процента алкохол. Според Андреа добрата история е тази, от която излизаш с поука и урок. И можеш да споделиш на по бира с приятел.
Андреа Банда Банда… разкажи първо откъде идва името ти?
Има два фактора, които създадоха това име. Едното беше, че се наложи бързо да си измисля ново име след като предният ми канал “Дръж ми пуканките” вече принадлежеше на някого. И исках следващото нещо, което създам, да носи моето име. Но винаги съм си представяла, че сценичният ми живот ще бъде отделен от личния, а и не исках семейството ми да се асоциира с публичността ми. Затова трябваше да бъде псевдоним.
И другото - в “Дръж ми пуканките” имаше много силна кино общност, защото по онова време нямаше много места, където да се информираш за филми и сериали. И там в дискусиите хората се обръщаха към себе си с “банда”.
Исках да запазя това усещане за част от една общност, не исках всичко в новия ми канал да се върти около мен. Така се появи Андреа Банда Банда. Някак си естествено се получи и в основата е това, че обичам да съм част от нещо и да създавам диалог по определени теми.
Първият ти канал е още от 2007 г., но си споделяла, че те е срам да кажеш как се казва. Ще ми споделиш ли сега все пак?
Как си го изровил това?! (смее се) Всъщност като ученичка снимах някакви видеа за живота в училище, с това започнах. Анди Диаманди се казваше каналът, и в него снимах, монтирах и си качвах видеата. Например, как се организират изпитите в училище или интервю с учителите. Още от тогава се интересувам от разказването на истории.
Днес се водиш създател на съдържание и инфлуенсър. В последните години сякаш се обезцени тази професията. Ти за какво използваш трибуната на социалните мрежи, за да има смисъл в това, което правиш?
Даже ми е неловко да го казвам, за да не изглежда сякаш аз правя нещо добре, а другите не. Но мен винаги ме влечало разказването на истории и съм си представяла как имам сцена, от която разсмивам публиката.
С годините реших обаче към разсмиването да добавя и информиране и така стигнах до моя жанр, инфотейнмънта (information + entertainment). Забавно е как тогава аутокоректа непрекъснато ми поправяше тази дума, а днес тя е нещо, без което не можем.
Моята мисията е по забавен начин да предавам сериозна информация.
Колко режисираш и колко импровизираш във видеата си?
Разбира се, че си мисля кое как да застане, с каква интонация да бъде казано нещо, за да се подчертае някоя тема или комедиен момент. Но като цяло във всички видеа, рекламни или не, хем не се открива типичната дефиниция на режисура, хем пак е някаква форма на сторителинг, макар и в по-малък мащаб, някакъв режисиран проект.
Гледайте видеото с Андреа и нейната (каръшка) история с добър край
Говорила си за бърнаута много. Как разпускаш от напрежението при предозиране със социалните мрежи?
Не знам дали съм подходящият човек да говори за това, защото за никого не е тайна, че имах едно много тежко изгърбване, именно защото не знаех как да разпусна. Истината е, че влиянието на социалните мрежи е толкова неусетно, че в един момент човек си дава сметка как дори не може да говори за това.
Аз например започвам да имам сериозни проблеми с концентрацията, защото само с един скрол в мрежите съм видяла пет новини, които са ми интересни за отразяване. Със следващия скрол обаче вече съм видяла три инфлуенсърки и техните кампании и започвам да мисля за това. Може би дори не искам да участвам в тези кампании, но факта, че не съм поканена ме кара да мисля за това.
И това е само в рамките на секунди.
Не знам дали хората генерално си дават сметка как действа непрестанното заливане с информация.
Преди малко каза, че искаш по забавен начин да разказваш смислени неща. Темата за психичното здраве е една от тези теми. Още ли това е тема табу?
Мисля, че да. Дори на родителите ми им беше странно, когато започнах да ходя на терапевт, те не мислеха, че проблемът е в главата ми. Майка ми даже ме пращаше първо на ендокринолог и други подобни. Аз обаче имах нужда от друго и трудно ги убедих.
Истината всъщност е, че терапията много ми помогна последната година, наред с други неща. И колкото и негативни емоции да имаха родителите ми, всъщност терапията ми помогна дори с тях да изговоря някакви неща, които бяха застояли.
Как могат инфлуенсърите да допринесат по темата?
Ако споделят, че го правят и казват, че не е нещо странно. Ето аз сега съм много по-добре, но въпреки това си намирам някакво време да ходя на терапия, периодично, чисто за тонус.
По повод каръшките истории с добър край, ти често споделяш такива. Смяташ ли се за карък?
Не, мисля че имам късмет. Често ми се случват някакви неща, за които се питам защо, но после осъзнавам, че е по-добре така.
Малко хора успяват да се измъкнат от неловки ситуации, като твоите на Кинофестивала в Кан, за които разказваш във видето за Heineken. Какво помниш най-ярко от онова издание?
Това беше някакво уникално чувство в мен, дори само да съм там, да съм част от тази класика, да гледам снимките на Бриджит Бардо, която знам от малка.
Не знам как мога да опиша усещането да се доближиш до хората, които гледаш само по филмите и сериалите. Изведнъж всички те са до теб и виждаш защо са мега звезди. Например Том Круз, на когото аз не съм голям фен, но когато го видиш на живо, веднага разбираш защо е мега звезда - то се усеща около него.
Интересното с фестивала е също така да отидеш и като инфлуенсър. Аз ходих като филмов журналист. А последните две години има страшно много маркетингови събития, и TikTok даже бяха едни от официалните спонсори на фестивала и направиха своя категория за късометражни филми. В нея много искам да участвам.
Какво би снимала?
Мен ме влече сатирата, такива житейски истории, в която има нещо сериозно, но то е пречупено по някакъв забавен начин.
Казват че хората, които най-силно разсмиват, всъщност са най-тъжните сред нас. Така ли е според теб?
Със сигурност, ако четем историите на такива хора, те са много тъжни. А колкото до моята собствена, може би преди години я смятах за тъжна, но с времето осъзнах, че това, което е моят път, много хора си мечтаят така да изглежда да е трудното.
И в моя случай, без да омаловажавам историята си, комедията беше начин да си намеря одобрението, което ми е липсвало. Ако успееш да разсмееш някого, значи че той те е харесал. Някаква форма на валидация. Аз не се притеснявам да говоря за това и работя в посока на това да не ми е чак толкова важно.
Какво е за теб добрия край в една история?
Да има поука и урок от ситуацията. Ето например оценявам историята ми с бърнаута и приключването на работата ми в телевизията. Това ми донесе нещо, значи следващия път като усетя, че нещо не е за мен, по-добре да го кажа, вместо да чакам да изкипят нещата.
Към днешна дата, кои онлайн формати те привличат?
Доста харесвам TikTok, обаче си давам сметка, че там проблемът е, че много често на хората им излизат ужасно глупави неща. Но като си харесам профили, които ми носят информация, синтезират новини, обясняват някакви любопитни неща, свързани с история, така на практика използвам TikTok вместо Google News и съм доста доволна как се синтезират някаква информация.
Ето например в началото на войната в Украйна от Белия дом поканиха някои от най-известните американски тиктокъри, за да ги научат как да говорят по темата така че да образоват аудиторията.
С какви усещания се върна от Кан?
Върнах се вдъхновена заради новината, че TikTok имат своя малка селекция.
Аз не си представям да режисирам цял филм, обичам формата и езика на интернет и мисля, че го владея. Зная, че това не е изкуство в конвенционалния смисъл, който всички си представяме, но времето се променя и ако може да правиш нещо смислено в тази посока, аз бих искала да съм част от това.
Мисля, че тепърва ще се развиват тези нови формати на киното.
Специален проект на BoulevardBulgaria.bg u Heineken Silver.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мира Дерменджиева
Локация: бар "Шрьодингерс"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
