"Аз харесвам, че вие сте успелите да запазите кефа - нещо близо до щастието, но по-душевно. Това адски ми харесва в българите. Вие цените човешките отношения. Да, може да се караме, но имаме някакви истински разговори. Може би в Америка сме загубили този по-душевен момент на щастие. Имаме "fun", който е нещо много повърхностно, но "кеф" е нещо по-дълбоко. Не сте толкова зле с щастието".
Това каза Анджела Родел, която спечели International Booker Prize за превода на "Времеубежище" на Георги Господинов.
Родел живее в България от 20 години и определя страната като своя "втора родина", в която детето ѝ расте, а тя ще остарее.
"Имаме един спор вкъщи дали въобще съм българка. Детето казва: Ти не си никаква българка. Как така, аз съм българска гражданка, гласувам, имам чувството, че участвам в обществения живот... Аз трябва да участвам активно във всичко, което касае всеки български гражданин", каза тя в интервю за "Панорама".
Черногледството е чертата от националния характер, която ѝ се струва "прекалена", но Анджела Родел вижда истинска надежда в младото поколение.
"Има млади българи, които са намерили начин да минават отвъд това нещо. Те са по-оптимистични, по-оправни, не се отказват. Не си казват "Нищо няма да се промени, защо да се старая". Виждам, че това се променя, и много се радвам", каза тя.
Анджела Родел описа колко трудно е за един преводач да пресъздаде литературата на Георги Господинов: "той е поет и това личи на прозата му, обръща внимание на звучността на езика с много изящни фрази. Има толкова музика и ритъм в неговото писане, че човек трябва много да внимава".
"Мисля, че гениалното при Георги е, че той успява да говори за огромни теми - национализъм, популизъм, памет за миналото - но го прекарва през много лична човешка гледна точка. Това много резонира с хората. Всеки има детство и тези човешки чувства, за които говори героят в книгата. Прави от личното универсално и ги свързва по брилянтен начин за мен", каза още тя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
