Антикорупционният фонд публикува първа част на ново свое разследване, според което схемите от "Капитан Андреево" се повтарят и на граничните пунктове по р. Дунав.
"Закрилят ли държавни институции опити за нелоялна конкуренция и налагане на монопол", питат от АКФ.
В публикувания видео материал „Игра на паркинги: Завладяването на "Дунав мост“, Антикорупционният фонд разказва как моделът на "завладяната" от частна компания граница на Капитан Андреево започва да пуска пипала и към други гранични пунктове.
Става въпрос за десетки милиони левове такси за паркинги, санитарни и контролни пунктове и лаборатории.
Първата част от поредицата разкрива как единствените две фирми, участвали в тръжната процедура, с която Община Русе отдава правото на строеж върху имота за буферен паркинг на границата, са пряко или косвено свързани с Размиг Керопе Чакърян - Ами. Следите към компаниите, които оперираха на границата с Турция, също водеха към него, според медийни публикации и разследвания.
Разследването на АКФ е съсредоточено върху буферния паркинг с места за около 700 камиона, който заработи в близост до ГКПП "Дунав мост" при Русе в началото на летния сезон. Паркингът е изграден върху общински терен, но с частна инвестиция.
Разследването започва с анализ на процедурата, чрез която община Русе отдава общинския имот от 114 декара на частна фирма, свързана с лица, станали известни покрай скандала на граничния пункт при "Капитан Андреево".
Във видеото са показани съмнителни практики на оператора на построения върху терена и вече функциониращ "частен" буферен паркинг.
"Първата индикация, че вероятно се касае за мултиплициране на схемата "Капитан Андреево", в която частни фирми години наред са контролирали важни дейности в изключителната компетентност на държавата, са замесените лица," коментира Лора Георгиева, правен експерт от АКФ.
Именно "Ай Би Ти Ти" ООД е единият участник в тръжната процедура, обявена от община Русе през лятото на 2022. Чакърян е управител на дружеството и собственик на 40% от капитала му. Останалите 60% принадлежат на бившия подуправител на БНБ - финансиста Емил Хърсев.
Към 4 ноември 2022 г., когато общината продава правото на строеж върху апетитния имот на току-що учредено дружество "Тир Паркинг Русе", Хърсев не фигурира в него. Едва няколко месеца по-късно, през февруари 2023 г., финансистът вече е мажоритарен съдружник във фирмата.
Налице е безспорната свързаност между участниците в тръжната процедура, което поражда съмнението, че става дума за състезание с предрешен финал, посочва Лора Георгиева от АКФ.
Проведената процедура и клаузите на договора не съответстват на добрите практики и не съдържат гаранции за защита на обществения интерес, твърдят от АКФ.
Според разследването, общината е обявила тръжната процедура в средата на август 2022 г. в разгара на отпускарския сезон. Търгът е пуснат без никакъв анализ и макар цената от малко над 18 млн. лв. привидно да изглежда висока, изплащането ѝ е разсрочено в изключително дълъг период от 30 години - т.е. годишно общината получава по-малко от 600 000 лв., а приходите, генерирани от експлоатацията на паркинга и от намиращите се на територията му търговски обекти, отиват в полза на частния инвеститор. Общината не получава нищо.
Тези факти водят до извода, че интересите на общината като собственик на имота не са добре защитени и става въпрос за изключително неизгодна за общината сделка, твърди Лора Георгиева.
"От друга страна, общественият интерес от това българо-румънската граница при Русе да има паркинг също не е защитен, защото след построяването на паркинга, общината няма никакъв контрол. Всичко зависи изцяло от добрата воля на частния изпълнител", допълва правният експерт на АКФ.
Икономическата логика на проекта също липсва. От няколко възможни алтернативи за построяване и стопанисване на буферния паркинг, община Русе избира тази, която да ѝ донесе най-малък приход.
Според икономиста Георги Ангелов, общината е можела да реализира проекта самостоятелно и така да си гарантира приходи от десетки милиони годишно.
На фона на натоварения трафик от тежкотоварни автомобили през граничния пункт при Русе и високия марж на печалба, инвестицията в проекта би се изплатила за година или две, твърди икономистът.
Експертът счита, че при избрания вариант, би следвало общината да получава фиксирана сума плюс процент от печалбата на съоръжението или да се съкрати периодът на отдаване на частния инвеститор.
В рамките на разследването екипът на Антикорупционния фонд не успява да зададе въпросите си към кмета на Русе Пенчо Милков.
АКФ са насочени към заместника му Димитър Недев, който на свой ред дал думата на Елена Тодорова, началник на отдел "Правно-нормативно обслужване" в община Русе.
"По отношение на финансовия анализ няма достатъчен пазар в България, въз основа на който ние можем да прогнозираме каква би била печалбата и дали въобще ще има печалба", отговаря Тодорова на въпроса дали е била наясно общината с финансовите перспективи на проекта.
Разследването на АКФ ще бъде публикувано в няколко части.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
