Новият археологически сезон на Перперикон започна на 9 юли и още в първите дни даде резултати, които разширяват разбирането за хилядолетното развитие на скалния град. Екипът на проф. Николай Овчаров се натъкна на изключително добре запазени каменни сечива от края на каменно-медната епоха, датирани на близо 7000 години, както и на гробове от средновековния некропол.
„Виждате идеално огладени – това е брадва, а това се води тесла в праисторическата наука. Много прецизно изработени“, коментира проф. Овчаров пред NOVA. Сечивата, датирани на около 6500–6700 години, са открити в южния квартал на Перперикон – зона, в която досега не са намирани артефакти от този период.
Макар че присъствието на човешка дейност от каменно-медната епоха е документирано в най-високата част на Перперикон (Акропола), новото откритие е важно с това, че разширява обхвата на праисторическото обитаване и в други части на скалния комплекс. Според археолога предметите може да са принадлежали на ловци или да са се свлекли по склона с течение на времето.
Паралелно с работата по праисторическия пласт, археолозите продължават проучването на големия некропол от XIII–XIV век. До момента са изследвани близо 300 гроба, принадлежащи на жители на града от времето на Второто българско царство. В един от тях главата на покойника е положена в специално оформена каменна ниша – рядък и добре запазен елемент.
Сред ключовите акценти на сезона е и проучването на отбранителна стена от VI век, изградена за защита срещу варварските нападения на славяни, прабългари и авари. Стената е обграждала епископския комплекс – раннохристиянска базилика, която е била седалище на Родопската епископия. Проф. Овчаров определя откритата зона като „град в града“ – самостоятелно укрепен участък, разположен в южната част на Перперикон.
„Това е нова защитна зона, която допълва представата ни за градоустройството през VI век. По-късно, през бронзовата епоха, вече имаме и голямото светилище, посветено на тракийския бог Дионис“, обясни археологът в интервю за bTV при началото новия сезон.
Разкопките ще продължат три месеца. Заради високите температури – над 40 градуса – теренната работа се провежда в ранните сутрешни часове.
Проф. Овчаров изрази надежда, че с новите открития интересът към Перперикон ще остане траен, но призова и за по-целенасочена държавна подкрепа. „Необходими са усилия, подобни на тези в Гърция и Турция, където археологическите обекти са част от националната стратегия за културен туризъм. Пътища като „Виа Родопика“ и маршрути около Перперикон могат да се превърнат в значими културни коридори, стига да бъдат представени адекватно пред света“, посочи археологът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
