Трудно му е да отговори на въпроса какво точно работи или може би има проблем с това откъде да започне. Вероятно сте попадали на някой от влоговете му, в които коментира случващото се в телевизионното риалити “Ергенът”, или сте чували песните на групата RDMK, в която участва.
Децата може би познават гласа му, ако са гледали анимационните сериали “Алвиннн! и катеричоците” или “Трансформърс”.
В случай, че все пак не знаете кой е Асен Кукушев, сега ще ви запознаем с него. Той е актьор по образование, понякога и по професия. Преподава актьорско майсторство на английски език в частното училище Fusion. Знае какво е езикова бариера от първо лице - разбира, когато прави магистратурата си в Лондон, но за това после.
Асен е вторият ни участник в поредицата с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край)”. Heineken Silver e супер освежаваща бира - също като добрата история.
Heineken Silver преминава през процес на ледено студено отлежаване при -1° C. Резултатът? Достъпен и уникален първокласен лагер с 4% алкохол и свеж и фин финал с характерния плодов аромат на Heineken Original.
Кое ти е най-приятно всичките ти занимания? Къде се чувстваш най-себе си в нещата, които правиш?
Да започна оттам, че навсякъде, където имам своята публика, се чувствам добре. Така че на сцената - в театъра или когато имам участия с RDMK.
Контактът с публиката и това, че си успял да оставиш някаква следа в поне един или трима човека, те прави значим.
Учил си известно време в Лондон, беше ли полезен престоят ти там?
Това беше най-полезното нещо, което ми се е случвало до този момент. Казвам дори, че това беше моята казарма. Заминах с помощта на семейството си, но бях абсолютно сам.
Това, което съм в момента като артист, се зароди там – моята увереност, способността и желанието да бъда на сцената. Но най-вече увереността, защото преди това я нямах.
Кои хора запомни от престоя си?
Аз съм благословен, че в живота си срещам постоянно много силни жени - като се започне от баба ми, та майка ми, която ни е отгледала с брат ми, Снежина Петрова и Цветана Манева в “Нов български университет” и Андреа Брукс в East 15 Acting School (в Лондон, Великобритания).
Андреа Брукс е жената, от която зависеше аз да отида да уча в класа по актьорско майсторство, който е само за англичани или британци. Понеже те малко трудно допускат външни хора, имаше специален курс за чужденци и аз трябваше да бъда там. Но никъде не видях правило, че не мога да кандидатствам за другия курс - и реших да пробвам.
В духа на нашите истории - пробваш и нещата могат да се объркат. (бел. авт.. Гледайте видеото с Асен и ще разберете какво има предвид.) Но не се объркаха.
Андреа Брукс има афинитет към нашия край на Европа и вероятно си е помислила: Това момче е от България, искам да бъде в нашия клас, защото имам нужда от хора от този край. И така ме прие да уча и да се развивам.
Ти знаеше ли толкова добре английски тогава? Имаше ли някаква бариера с езика или друга?
Мислил съм със сигурност, че зная английски. Уча езика от 6-годишен, но не бях излизал в чужбина, за да го практикувам. Въпреки това някак си много естествено дойде. Мнозина, когато отидат в Англия, казват, че много често не разбират хората, защото един е от Ливърпул, друг е от Нюкасъл, трети е от Лондон… Акцентите им са страшно различни и трудно може да се разбере човек с тях понякога, но аз нямах този проблем.
Всички ме питаха дали съм от Америка, защото ние растяхме с американски филми, американски детски, слушахме американска музика и някак си моят акцент беше по-скоро американски. После леко се трансформира и стана по-британски - не достатъчно британски за някои мои преподаватели, но в крайна сметка трудно можем да избягаме от себе си.
Езикът не ми беше проблем, а и хората, моите приятели, ме приеха с отворени обятия. Помогнаха ми.
Как стигна до това сега да коментираш инфлуенсъри и хора от екрана?
Преди да започнем с Youtube канала, това беше нещо, което всеки така или иначе прави - събираме се, сядаме на маса и си коментираме всеки какво е гледал по телевизията или другаде.
Аз бях започнал да коментирам първо текстове на английски песни, защото, нали вече казахме, че съм много добър с английския, а често българските музиканти отнасят критики, че пеят глупави текстове. Така седнах и направих анализ на песента на Риана “B*tch Better Have My Money” и се оказа, че много от нещата, които слушаме на чужд език, също могат да звучат “просташки” като някои български текстове.
Този формат мен страшно много ме забавлява. Гледам американски шоупрограми като Saturday Night Live например, където двама души сядат на бюро и коментират какво се е случило в Америка и света през изминалата седмица.
Как определяш стила си?
Аз съм хаплив, но анализирам и коментирам действията на хората, които са тяхно решение. Ако някой човек изглежда по определен начин и не е в силата му да го промени, аз няма да кажа: ,,Този е грозен“ или ,,Този е пълен“, ,,Този е слаб“.
Това е евтино, много ниска топка.
Коментирам решенията, които хората взимат съзнателно. Понякога в тези формати решенията са странни и самите участници, които са поканени, са по-крайни в своя изказ или поведение. Но аз единствено и само анализирам.
Наскоро една дама ми изпрати съобщение: ,,Никога не съм те харесвала, не знам защо, но откакто започна да се гавриш с хората, оттогава те харесвам“. Аз ѝ написах: ,,Благодаря много за вниманието, но ако вие мислите, че аз се гавря с хората, значи имаме някъде неразбирателство по трасето“
Кои са ти най-гледаните епизоди?
Не е изненадващо, че са тези, които са посветени на ‘‘Ергенът“ - особено онези, в които ергенът и финалистката много се обичат, предлага се брак и такива работи.
Гледа се доста и когато се случват някакви скандали, или след като е обявена дългоочакваната новина кой ще е новият Ерген.
Защото, оказва се, има важни неща, има по-важни неща, но ‘‘Ергенът“ е отгоре, имайте го предвид.
Ти какво мислиш наистина за формата и концепцията на предаването?
Хубав експеримент е, но тъй като това е реалити телевизия, се опростяват и опошляват така нещата, че да може максимално бързо да стигнат до хората. Никой не обича да мисли прекалено много, докато гледа телевизия или сърфира в социалните мрежи. Не го казвам негативно, но ние сега искаме бързи форми. ТикТок съдържание в 15 секунди, рийл в 20 секунди, в Youtube също има “shorts” (кратки видеа - б.р.)
Телевизията работи с клишета, няма как, за да може бързо да стигне до хората и те бързо да възприемат. Така че форматът за мен е прекалено опростен, схематичен.
Музиката как се развива?
Музиката се развива чудесно. Имахме немалко пътувания с групата RDMK из страната. Пяхме по плажни заведения, барове и т.н.
Напоследък ми прави впечатление, че хората идват, за да слушат много от големите ни хитове “Бича си Айляк“, ‘‘Дневен ред“ (с Оги 23), ‘‘Един-два шота“, но и за да чуят какво ние си говорим между песните. Може би това е специалното, което имаме - или аз поне така си мисля - няма никаква дистанция между нас и хората. Става ни неудобно, ако я има, затова си говорим нашите си глупости и така ги въвличаме в пърформанса.
Правил ли си стендъп комеди? Би ли се видял в тази роля?
Не съм, това е много трудно. Представял съм си го много пъти, защото гледам стендъп комеди и се кефя много, но наистина е трудна работа.
Ако подходиш отговорно, ти трябва да подготвиш материал за поне половин час. Истински добрите стендъп комици нямат шегичка, шегичка, шегичка, край. Те имат линия, която върви през целия пърформанс – осмата шега се връща и подкрепя защо е смешна първата, има драматургия. Това си е сценично изкуство, така че нямам още смелостта да го направя..
Някой от публиката може и да те уцели с бира, това също е част от стендъп комедията.
Зависи каква е, аз мога да я изпия, но да. Не ме е страх. Реакцията на публиката ме храни, кефи.
Някой ден ще го направя сигурно, но още малко ще посменям пелени, да се научи детето да използва гърне поне и тогава ще имам време.
Специален проект на BoulevardBulgaria.bg u Heineken Silver.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Локация: бар "Шрьодингерс"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
