Бившият министър на финансите Асен Василев опроверга твърденията на Бойко Борисов за скрити дефицити в бюджета за 2024 г. и манипулация на данните.
Василев заподозря, че ГЕРБ се готви да върне стария модел на замразяване на публичните разходи за заплати, семейни данъчни облекчения и пенсии - т.нар. "постна пица" от времето на Симеон Дянков - в замяна на индивидуални "облекчения" за сектори като ресторантьорството по линия на лични обещания на Борисов.
В интервю за БНР Василев оспори всички линии на атака от страна на ГЕРБ срещу досегашните бюджети и твърденията за 18 млрд. лв. "дупка" за 2025 г.
Може ли Министерството на финансите да "излъже", че Бюджетът е изпълнен, а парите да ги няма?
Според Асен Василев - това е невъзможно.
"Няма как да се променят данните, защото става въпрос за единната сметка в БНБ - вижда се какво е влязло и какво е излязло. Това няма как да се промени", каза той. "Сметката, в която пристигат приходите е в БНБ и всяка седмица се публикуват салдата. По мое време всичко се публикуваше автоматизирано през СЕБРА. Може да се види плащане по плащане, за да няма въпрос забавено ли е или не".
Освен Министерството на финансите, одит на сметката се прави и от Националния статистически институт, а след това и от Евростат, за да се верифицира.
"Това е говорене тип "Копейкин", каза Василев по повод последните твърдения на Бойко Борисов за подмяна на данните за дефицита.
Той отрече и да се задържа умишлено възстановяването на ДДС с 800 млн. лв., както казва Борисов: "Тази практика беше от времето на Симеон Дянков и повече не се е прилагала", каза Василев, като посочи още, че дори да се задържат, тези суми не се отразяват при изчислението на дефицита.
Вярно ли е, че държавата е спряла плащанията за 2024 г., за да излезе сметката в бюджета?
Асен Василев потвърди, че да тях идва информация за забавени плащания, но на въпросите на депутати до Министерството на финансите и Регионалното развитие се получават отговори, че причината е свързана с нуждата от отстраняване на неточности в исканията, а не с липса на пари.
"Когато подготвяхме програмата за инвестиционните проекти на общините, им казахме - дайте ни общата стойност на проекта за три години и какво ще изпълните през 2024 г. (първата от тези години). Общата стойност беше около 6 милиарда, а заявките за първата година - около 4 млрд. лв. Реално изплатените пари през 2024 г. са около 500 милиона лева, а са заявени общо около 700 млн. лв. Това показва, че има лудо оптимистични оценки за това колко ще се похарчи през съответната година. Постоянно има забавяния, които не са свързани с липса на пари, а с липса на организация, с възможностите за изпълнение на строителя, с документи, поръчки", каза още той.
Според Василев през 2025 г. реалистичната оценка на нуждите за разплащания с общините по инвестиционните програми ще е между 1 и 2 млрд. лв., като се има предвид темпа на сключване на договори, обявяването на поръчките и изпълнението на самото строителство.
Откъде идва сумата от 18 млрд. лв. разходи без покритие през 2025?
Асен Василев твърди, че основният дял от тях е свързан с преувеличени и нереалистични капиталови разходи в размер на над 15 млрд. лв. - невъзможни на фона на едва похарчените 6-7 млрд. лв. през изминалата година.
Втората голяма причина за нарасналите разходи идва от промените в Закона за МВР за заплатите на полицаите и от решението за увеличение на заплатите в администрацията на Министерския съвет. Всяко от тях означава повишение на разходите с по около 2 милиарда лева.
Надписване на разходите им и в планираните пари за издръжка - т.е. разходи за ток, вода, текущи ремонти. Според него досега МФ е задържало тези разходи до около 500 млн. лв., а сега са увеличени на 1,5 млрд. лв.
По думите му - неговото "наследство" с вдигането на пенсиите и социалните плащания представлява около 5,5 млрд. лв. за Бюджет 2025, които ще се покрият и ще остане излишък от 500 млн. лв. само от ръста на икономиката и инфлацията, вдигащи приходите в държавната хазна.
Вярно ли е, че се трупа непогасим държавен дълг?
Асен Василев отрича и това твърдение. Той посочва, че е заварил съотношението между дълг спрямо БВП през 2021 г. в размер на 24,6%, а при напускането си на Министерството на финансите през април 2024 г. този показател е бил дори по-нисък 22,4%. В момента е около 23-24 на сто.
"Нетният дълг от 2021 г. досега се е увеличил с 15 млрд. лв. Но Владислав Горанов изтегли 15 млрд. лв. само на едно теглене през 2015 г. за следващите няколко години. Това не е нещо драматично. Междувременно нетният брутен вътрешен продукт се е качил с около 64 млрд. лв. Ние сме взели дълг 15 млрд. лв., но сме изработили 64 млрд. лв. на година повече", каза още той.
"Това е начинът да растеш. Ако имаш фабрика и искаш да правиш разширение, единият вариант е да си събираш стотинките и след 20 години да си купиш машина. Другият вариант е да вземеш дълг, да си купиш машина, но и да имаш производство, за да го върнеш", каза още Асен Василев.
Той допусна, че натискът от страна на ГЕРБ срещу Министерството на финансите може да се дължи на три причини:
- "артилерийска подготовка да се кажа, че няма пари, за който не ни отърва, но ще се намерят пари за тези, на които Бойко Борисов е обещал"
- евентуални коалиционни проблеми за ГЕРБ с БСП и ИТН, които са против скорошното членство в еврозоната;
- "да се каже - ето колко лошо е всичко, а при нас ще стане по-добре".
"Това обаче никога не работи. Във финансите има числа, които се мерят международно. Преди една седмица Moody's потвърди кредитния рейтинг на България със стабилна перспектива. Казаха: ако влезете в еврозоната, ще го вдигнем. Ако имаше такива безумни дефицити, кредитният рейтинг щеше да е намален"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
