Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България няма да загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост въпреки 43-те забележки, с които Европейската комисия върна документа. Това увери вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който преработи плана, оставен от кабинета „Борисов 3“, и го трансформира в такъв, отговарящ на политиките на служебното правителство.
ЕК върна плана с две важни и сериозни забележки – реформите в енергетиката и казуса с процедурата за разследване на главния прокурор.
ЕК върна Плана за възстановяване с 43 забележки към България
„Няма да загубим пари. Когато ЕК одобрят плана, всички средства ще дойдат. Всички компоненти без енергетика и правосъдната реформа са готови. Те няма да се променят. Когато се подпише документът, ще дойдат парите – те са там. Да не ги гледаме като пари за усвояване, а за резултати. Нашият план, на служебното правителство, може да постигне високи резултати и отговаря на изискванията на Брюксел“, каза Пеканов пред Нова ТВ.
България очаква финансиране за над 12 млрд. лв от ЕК по Плана за възстановяване. Най-вероятно няма да получим авансови плащания.
Пеканов заяви, че няма как да изтеглим напред крайния срок за закриване на въглищните централи, което е спорен въпрос в Плана. Заложената дата от България е най-рано 2038 г., а ЕК иска тя да бъде 2026 г.
„Ние не можем, това би било опасно за енергийната структура на държавата. Аз защитавам позицията, която е смислена за България – тя не е до 2026. Ние трябва да дадем достатъчно гъвкавост – крайната дата, която сме заложили, е 2038 г.“, обяви той.
„Това е само единият въпрос. До 2026 трябва да закрием 1,4 гигавата според ЕК, може да се стигне до 1,6 гигавата. Това са много важни политически въпроси“, коментира вицепремиерът.
Попитан дали средствата към България могат да бъдат спрени изцяло, ако не се изчисти въпросът за енергетиката и въглищата, Пеканов отговори: „Смятам, че няма“.
„Подкрепям зелената сделка, това е приоритет, но у нас трябва въвеждането ѝ да стане плавно и смислено, че да е с грижа за хората. Ние въведохме две нови реформи в енергетиката, сложихме крайна дата 2038 г. Трябва да сме по-амбициозни, но само ако имаме подкрепа от социалните партньори, ако хората в сектора са защитени. Най-важно е да спасим хората от тези региони с въглищните централи, да запазим работните им места, за да не останат в безизходица“, обясни той.
Пеканов обясни забележките на ЕК не като „критика“, а като „позиция“.
„Големите въпроси са по върховенството на закона – да, споделяме критиката и е проблем, че няма отчетност на главния прокурор. ЕК предложи да има фигура на съдия-следовател, който да разследва главния прокурор, но това щеше да изисква конституционна промяна. Това не беше правилно предложение и ние защитихме нашата позиция“, каза той.
Според него сме на финалната права да изчистим този въпрос. „Остава въпросът как ще се избере човекът, разследващ главния прокурор. Той да не е фигура, назначена от него“.
Попитан дали ЕК не спира парите ни заради ветото над Скопие за начало на преговорите за еврочленство на Северна Македония, Пеканов отговори, че това е „спекулация“.
