Новината е обновена в 13:46 ч. на 7 декември 2024 г.
Парламентът на Южна Корея се провали в опита си да отстрани президентa Юн Сук Йол след опита му да въведе военно положение. Предложението за импийчмънт пропадна в пленарната зала заради липса на кворум. Депутатите от управляващата Народна партия на Юн избягаха от вота.
За да бъде прието предложението бяха необходими поне 200 гласа "за". Опозицията, която внесе искането, разполага със 192 гласа.
Въпреки че по-рано управляващата Народна партия подкрепи идеята Юн да бъде премахнат от поста, тя нямаше намерения да гласува "за". Депутатите от формацията напуснаха залата, като само трима от тях се върнаха няколко минути по-късно.
Междувременно десетки хиляди граждани протестираха пред сградата на Народното събрание на Южна Корея срещу президента. По предварителна информация в местните медии става дума за близо 150 хил. протестиращи.
След шокиращото въвеждане на военно положение в страната, което продължи само няколко часа, президентът поиска неговата партия да реши бъдещето му.
„Искрено се извинявам на гражданите, които бяха разтърсени. Ще оставя на нашата Народна партия да стабилизира политическата ситуация в бъдеще, включително и моя мандат", заяви той в събота.
Юн също така обеща да не повтаря налагането на военно положение. Имаше слухове, че военното положение ще бъде обявено отново, каза президентът, който за първи път от няколко дни насам говори пред обществеността. „Нека бъда ясен: никога няма да има нещо подобно на второ военно положение“.
Управляващата Народна партия, която издигна кандидатурата на Юн, в петък се обърна срещу него и поиска той да бъде незабавно отстранен. Обратът идва, след като лидерът ѝ Хан Донг Хун обяви, че е получил "достоверни доказателства", че Юн е наредил да бъдат арестувани ключови политици по време на военното положение.
Командващият контраразузнаването е издал заповед армията да изведе депутатите от сградата на парламента и да ги задържи - нещо, което военните са отказали да направят.
„Нормалното упражняване на президентския пост е невъзможно при тези обстоятелства и предсрочната оставка на президента е неизбежна“, заяви ръководителят на партията Хан Донг Хун.
Изненадващата заповед на президента за военно положение беше в действие само няколко часа и бе посрещната с шок и гняв в цялата страна.
Поводът за крайното политическо решение на президента бяха спорове за бюджета между неговата партия (Народната партия) и основната опозиционна партия (Демократическата). Като основание за крайното си решение Юн посочи защитата на „либерална Южна Корея от заплахите, които представляват комунистическите войски на Северна Корея, и премахването на елементи, работещи срещу държавата“.
Министърът на отбраната Ким Йонг-Хьон вече подаде оставка.
Както пише Axios, този драматичен ход на президента идва в момент, когато рейтингът му е в низходяща спирала. Бившият прокурор, който пое президентския пост през 2022 г. след оспорвани избори, напоследък среща все по-силна съпротива срещу политиката си както от опозицията, така и от собствената си консервативна партия.
"Обвиненията в антидържавен бунт срещу опозицията са изключително сериозни и безпрецедентни в новата история на Южна Корея", коментира политическият анализатор Ким Сун-хо. Подобни обвинения напомнят за мрачните години на военната диктатура, от която страната се освободи преди десетилетия.
Конституцията на Южна Корея позволява обявяване на военно положение при "военна необходимост или за поддържане на обществената безопасност и ред чрез мобилизация на военни сили по време на война, въоръжен конфликт или подобна национална извънредна ситуация".
През последните месеци Юн се сблъсква с редица предизвикателства. Съпругата му бе замесена в скандал с луксозна чанта Dior и обвинения в манипулиране на борсата, което създаде напрежение в партията му. Освен това той наложи вето върху разследването на смъртта на морски пехотинец през 2023 г., което се превърна в заплаха за импийчмънт.
Въпреки вътрешнополитическите трудности, администрацията на Юн постигна значителен успех във външната политика.
- Американски законодатели приветстваха усилията му за подобряване на отношенията с Япония, исторически сложни заради колониалното минало.
- През ноември той проведе конструктивна среща с китайския президент Си Дзинпин, обсъждайки общи действия срещу военното сътрудничество между Северна Корея и Русия.
- Южна Корея стана първата азиатска страна, подписала споразумение с НАТО за взаимно признаване на военни сертификати за летателна годност, с което затвърди прозападната си ориентация.
Наблюдатели отбелязват, че настоящата криза може да се окаже повратна точка за администрацията на Юн. Според конституцията южнокорейските президенти служат един петгодишен мандат без право на преизбиране.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
