Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Аз съм вярващ. Точно затова не вярвам на всички тези политици, църковни служители и поръчкови лица, които кой знае защо изведнъж в един глас скочиха да предлагат изучаването на религия в държавните училища. Защото виждам плодовете на това, което са правили досега" - това казва писателят Захари Карабашлиев в своя публикация със сериозни критики срещу натиска да се въведат часове по вероучение.
Карабашлиев отправя най-острите си упреци срещу позицията на Българската православна църква като "пасивен наблюдател на всички страдания на българския народ" от десетилетия насам - включително до ден днешен.
За него действията ѝ представляват отстъпление от историческата роля, която Църквата е заемала в миналото като морален ориентир на нацията.
Той напомня за личната намеса на митрополит Кирил Пловдивски и Екзарх Стефан за недопускането на изпращане на български евреи в концентрационните лагери през Втората световна война.
"Когато през март 1943 г. евреите от Пловдив са събрани, за да бъдат депортирани, митрополит Кирил се обръща към Цар Борис III и предупреждава, че ако един евреин бива изпратен той сам ще легне на релсите.
"Да припомня и Екзарх Стефан, който на 24 май 1943 г. в проповед в църквата „Света Неделя“ казва: „Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон!“ и се обръща към цар Борис III и действа за спасяването на българските евреи. Българската Църква тогава, през царско време, участва активно в спасяването на 50 000 евреи, тя е морален ориентир, светлина.
"Под нейния духовен купол има място за всички — тя е световен пример за най-висши християнски ценности и България се гордее с нея", пише Захари Карабашлиев в своята позиция.
За разлика от тогавашните ръководители на църквата - Карабашлиев напомня за историческия провал на наследниците им по време на комунистическия режим и неговия т.нар. възродителен процес и смяната на имената на 800 000 българи от турски произход.
"Къде беше българската църква, когато през 1989 комунистическата власт предприе най-голямото етническо прочистване като тероризира, унизи и подложи на гонение стотици хиляди български турци, прогони ги от домовете им за няколко дни? Аз не помня да съм ѝ чул гласа. Какво отношение взе тогава църквата? Как защити онеправданите? Как се издигна до примера на Христос? При тази неправда спрямо нашите съграждани, тя взе ли отношение, или мълча?", пише той.
Той напомня още как православната църква след 1944 г. беше инфилтрирана от комунистическия режим с агенти на Държавна сигурност, които стигнаха до най-висши позиции в Светия синод.
Карабашлиев отбелязва и липса на позиция на най-високо ниво от БПЦ по някои от най-големите съвременни обществени проблеми.
"Какво отношение е взела българската православна църква в днешни дни по отношение на покварата на най-високо ниво — в българската правосъдна система, в българската политика, в обществени дела? Как се отнася тя към хилядите билборди и плакати, прославящи хазарта във всяко българско населено място — от центъра на София до най-малки села с по няколко къщи? Как тя помага на най-бедните, на онеправданите, на страдащите от зависимости? Как тя помага на България!?", пита той.
Захари Карабашлиев нарича "абсурдно" воденето на дебат за нуждата от религиозно образование "в тази училищна система, предложено от това правителство, с представители на тази православна църква"
Неговите предположения за внезапния политически интерес: "а) Тази гореща тема в този момент измества обществения интерес от нещо далеч по-важно и действа само като димка; б) Тази гореща тема е наложена с друга цел, всичко вече е решено и всъщност дебатите по нея са излишни".
