Не за първи път киното се опитва да повдигне завесата на женската сексуалност.
В "Пианистката" (The Piano Teacher) Изабел Юпер демонстрира какво понякога се крие под повърхността на ригидните жени на "средна възраст". В още по-стария "Дневна красавица" (Belle de Jour) Катрин Деньов също излезе от калъпа на перфектната домакиня, заработвайки като проститутка в свободното си време.
Да не забравяме еротичния епос "9 седмици и половина" (9½ Weeks), както и "Горчива луна", "Изневяра", "Нимфоманка", "Първичен инстинкт" и, разбира се, филмовото и литературно недоразумение "Петдесет нюанса сиво".
На този фон може да предположите, че "Babygirl" на Халина Рейн няма как да предложи нещо ново и вълнуващо на арената на еротичната драма, но ще сгрешите.
Режисьорката, която стана известна с филма "Убийствена игра" (Bodies, bodies, bodies) в особения жанр "хорър комедия", казва в интервюта, че вдъхновението за "Babygirl" идва при нея когато чува за жена, която никога не е получавала оргазъм по време на 25-годишния си брак.
На критиките, че не е уместно киното да изобразява сексуална връзка между мъж и жена с такава драматична възрастова разлика (Никол Кидман – 57 год. и Харис Дикинсън, 28 год.), Рейн отговаря, че възрастовата разлика в полза на жената следва да бъде нормализирана.
И именно това нормализиране е една от заслугите на филма.
Сюжетът не се отличава със свръхоригиналност: героинята на Кидман - Роми Матис, е успешна и богата бизнесдама, която живее в красива къща заедно с двете си дъщери-тийнейджърки и разбиращия, видимо свестен съпруг (в ролята е Антонио Бандерас).
Още в първата сцена става ясно, че липсата на секс не е проблем в брака им. Уви, за Роми актът не свършва, когато приключва за Джейкъб, а малко по-късно - в уединение пред лаптоп с пуснато порно.
След тази сцена се разбира, че филмът дава заявка за разнищване на темата за сексуално незадоволената във връзката си жена. Така че няма изненадани, когато скоро в лъскавия офис на Роми пристига стажантът Самюел (в ролята е Харис Дикинсън), който веднага започва да флиртува с нея.
Въпреки първоначалните ѝ колебания, ситуацията бързо ескалира до сексуално-субмисивна сексуална връзка, в която властовият ресурс е пренесен от жената към мъжа.
Не очаквайте обаче да видите камшици, белезници и топки за запушване на устата. "Babygirl" излиза много извън семплите очертания на BDSM практиките, за които "50 нюанса сиво" некадърно загатна.
Тук зрителите са въвлечени в редица емоционални и психологически оттенъци на целия пъзел на привличането, изневярата, срама и вината.
Докато двамата се срещат по евтини хотели, от чиито легла героинята на Кидман маха чужди косми, ставаме свидетели на нейната привидна деградация. Привидна – защото макар изневярата в същността си да е процес на морална деградация, понякога е неизбежна. Друг път – обяснима. А в някои случаи – дори необходима (референция към края на филма).
Това, което отличава "Babygirl" от повечето филми, които се впускат в разследване на темата за изневярата, е че сексът не е базата, върху която се издигат героите.
Внимание! Оттук нататък текстът съдържа спойлери за филма!
Може да не се съгласите, докато гледате как Роми пие мляко от купичка на "четири крака" или настървено дъвче вратовръзката на любовника си, но тук сексът е само фон, върху който се разгръща по-важният наратив: какво подтиква една жена с хубаво семейство, пари и кариера, и изобщо с хубав живот, да се впусне в авантюра, която не само застрашава всичко, което има, но и я поставя в унизителни ситуации (без да броим тези, които са по нейно желание).
"Какъв е пусковият механизъм на изневярата?" навярно е най-очевидният въпрос, който филмът задава.
"Винаги е имало нещо, което не ми е наред. От малка имам много мрачни мисли", казва Роми на мъжа си. Оправдание ли са емоционалната фрустрация и екзистенциалният вакуум за предателство в брака? Заслужава ли си отдаването на изкушение в случаите, в които действията ни потенциално могат да доведат до разруха на света, който сме изградили?
Всеки зрител може сам да се опита да даде отговор.
Сексът обаче е само един елемент от връзката между Роми и Самюел и макар да изглежда основният, моменти като този, в който стажантът се сгушва в нея като дете в майка си, разклащат тази концепция.
Макар връзката безспорно да започва със сексуално привличане, двамата по-скоро се влюбват, което може би е другата заслуга на филма на Рейн – свалянето на короната от идеята за лишената от чувства сексуална връзка.
Колкото и да обичаме Саманта от "Сексът и градът", трябва да признаем, че хубавият секс без чувства рядко е възможен. Уязвимостта в отношенията е неминуема и не е недостатък, а иманентна част от човешката природа.
Всъщност Роми е много уязвима и това се усеща още през първите 15-тина минути на филма. Вероятно и за Никол Кидман щеше да е по-лесно да влезе в ролята на свръхуспешно CEO и сексуален хищник (или изобщо една попораснала Алис Харфорд*), но Роми е доста по-нюансиран образ.
Тя се отдава на онова, което Юнг нарича "сянката", а поп-психологията – "тъмната ни страна" не без колебания, чувство за вина и объркване. Тя не е жертва на насилие или тормоз, съпругът ѝ е щедър, разбиращ и присъствен и я обожава.
Образът на Самюел е недоразвит и мъглив, което навярно не е случайно: в тази история фокусът пада върху жената, а мъжете са по-скоро декора, на който се разиграва нейната драма.
Едва ли някой е очаквал Кидман да се справи зле с някоя роля, но в случая изпълнението ѝ може да надскочи нечии очаквания, именно по линията на вътрешната неувереност, която актрисата пресъздава особено реалистично. Направо като за „Оскар“.
Филмът трудно може да влезе в графата "класика" или "задължително попълнение в домашната видеотека", но сцената, в която Харис Дикинсън танцува гол на "Father`s figure" на Джордж Майкъл, а Никол Кидман го гледа по халат си струва гледането.
А флиртът на киното с реалните, незахаросани човешки отношения, видени през цялата им сложност и абсурдност, заслужава да отделим тези 2 ча́са еротика с послания, които ни поднася Халина Рейн.
*Алис Харфорд е героинята на Никол Кидман от „Широко затворени очи“ (Eyes Wide Shut) на Стенли Кубрик, където Кидман си партнира с бившия си съпруг – Том Круз.
Еротичният трилър "Babygirl" - дали наистина е толкова скандален?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
