България е на път доброволно да се откаже от милиарди финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) заради предизборни решения в сектор енергетика.
Часове преди Народното събрание (НС) да излезе във ваканция, депутатите отхвърлиха разглеждането на актуализацията на Пътната карта за климатична неутралност, която беше част от седмичната програма преди "предизборната" ваканция, която започва другата седмица.
Приемането на картата е ключово условие за следващото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Документът е този, който регламентира ангажиментите на страната за замяната на въглищните мощности в енергийния микс с ток от възобновяеми източници (ВЕИ).
На фона на протестите на енергетици и миньори и безпрецедентното им включване в парламентарното заседание, депутатите отложиха разглеждането на ключовия документ.
В същото време народните представители одобриха и предложение на ГЕРБ, според което от 2024 г. до 2028 г. всяка година бюджетът ще отпуска по 250 млн. лв. за рекултивация на терени в Мини "Марица Изток".
Първоначално предложението предвиждаше сумата да е 200 млн. лв. за срок от пет години. Но от ДПС поискаха сумата да е по 250 млн. лева на година, като срокът да се намали на 4 години. Средствата са предназначени за рекултивация, но от ПП-ДБ предупредиха, че това може да бъде възприето от Европейската комисия като непозволена държавна помощ. "Марица Изток" е държавна компания, а траншове към компании от бюджета се смятат за непозволени според европейските правила - освен ако ЕК не разреши изрично изключение.
БСП пък призова за цялостно преразглеждане на "Зелената сделка" и оттегляне на пътната карта за климатична неутралност за нова актуализация.
Депутатите отложиха отново и либерализацията на пазара на ток за битовите абонати. Това е още един ангажимент, който България е поела по ПВУ. Датата 1 януари 2026 г. е част от Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Европейската комисия, по който страната ни има право на безвъзмездни 5,7 млрд. евро, припомня Mediapool.
Засега депутатите отлагат либеразлизацията с една година – до юли 2025 година.
Така второто плащане от 1,2 млрд. лева по ПВУ продължава да зависи от приемането на четири закона:
- правилата за избор на Антикорупционна комисия;
-
Законът за защита на лицата, които подават сигнали;
-
Законът за личния фалит - за който Кирил Петков обвини "лобито на частните съдебни изпълнители" в прокарване на свои интереси през ГЕРБ;
-
"Пътната карта за енергетиката" (всъщност става дума за наредби, свързани с Пътната карта за климатична неутралност, които трябва да се приемат след нейното одобряване през октомври 2023 г.).
Преди ден бившият премиер акад. Николай Денков предупреди, че докато не се реализират реформите, които се изискват по ПВУ – плащания няма да има.
От думите му стана ясно, че ГЕРБ и ДПС блокират приемането на законите, като ги забавят в ресорните парламентарните комисии. Единствено картата за климатична неутралност имаше шанс да бъде гласувана на пленарното заседание, но на фона на протестите на енергетици и миньори, разглеждането ѝ беше отложено.
България изостава с повече от една година от крайния срок, в който трябваше да изпълни задачите си по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за да получи второ плащане в размер на повече от 1,2 милиарда лева от Европейския съюз.
Според първоначалния план - вече трябваше да има и още две плащания, но и по тези два етапа има сериозно забавяне в изпълнението.
Денков: Заради ГЕРБ и ДПС губим пари по Плана за възстановяване и устойчивост
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
