Един на всеки пет души в България е платил подкуп за достъп до медицински услуги по време на пандемията.
Това е една от констатациите в доклада на „Прозрачност без граници“ – международната организация, бореща се срещу корупцията. Зад изследването стои Глобалният барометър за корупция, като проучването е проведено сред 40 хиляди души в 27-те страни членки на ЕС. Данните са извлечени от октомври до декември 2020 – период, в който България преживя тежка втора вълна на Covid-19.
Обобщените данни от изследването показват, че почти един на трима жители на Европейския съюз е разчитал на лични връзки, за да получи достъп до здравни услуги. В този случай води Чехия, в която 54% от респондентите признават за такива връзки. След нея се нареждат Португалия с 46 на сто и Унгария с 41%.
Най-голям процент от хора, които признават, че са платили подкуп в здравната система, е отчетен в Румъния – 22 на сто. Следва България с 19%, Унгария и Литва със 17 на сто и Хърватия с 14%.
Подкупите са сравнително често срещани още в Белгия (10%), Австрия (9%) и Гърция (9%), показват данните, цитирани от The Guardian.
Информацията е публикувана само седмици след като служебният здравен министър Стойчо Кацаров освети нелегална схема за трансплантации в бившата правителствена болница „Лозенец“ в София, заради които бе освободен съветът на директорите.
Според авторите на проучването – получената информация е „тревожна“, особено в контекста на факта, че страните членки се готвят да разпределят общо милиарди за възстановяване от пандемията.
„ЕС често е показван като бастион на прозрачността, но тези открития сочат, че държавите в региона остават уязвими пред коварните последици от корупцията“, казва Делия Ферейра Рубио – председател на „Прозрачност без граници“.
„По време на здравна криза, използването на лични връзки за достъп до здравни услуги може да бъде също толкова опустошително, колкото плащането на подкупи. Могат да бъдат изгубени животи, ако хора с връзки получат Covid-ваксина или лечение преди тези, които имат спешна нужда. Важно е правителствата на страните в ЕС да удвоят усилията си за гарантиране на честен и справедлив процес по възстановяване от пандемията“, добавя тя.
В 27-те страни от ЕС близо две трети (62%) от респондентите казват, че корупцията в правителството им е сериозен проблем. Това важи в най-голяма степен за България, Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания.
Три четвърти (76%) заявяват, че ситуацията е в стагнация или се влошава. По-малко от 20% от хората, живеещи в Дания и Финландия, казват, че корупцията в правителството е голям проблем за страната им.
В нито една държава няма мнозинство от над 50%, което да твърди, че корупцията намалява. Най-позитивните резултати в това отношение идват от Словакия, където 39% от гражданите твърдят, че ситуацията се подобрява. През 2020 десетки висши лица в страната бяха обвинени в корупция в контекста на убийството на разследващия журналист Ян Куцияк през 2018 г.
Прочетете още:
Стойчо Кацаров предлага отпадане на лимитите на болниците и още промени в здравната система
"Корупционна кирилица": Защо Красен Кралев и ММС не са приемали сигнали от граждани
Призиви към Радев да се "отърве" от Пламен Узунов след аферата с плика
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
