Над 11 милиарда лева, или над 6% от Брутния вътрешен продукт на България за една година.
Това е общата сума на парите, които държавата има право да получи по Плана за възстановяване и развитие, но 2 години преди крайния срок ЕК е отпуснала само 24% от тях.
Второто плащане от 1.2 млрд. лв., което трябваше да се освободи след завършването на списък с реформи, се бави вече втора година. Междувремнно се смениха един редовен кабинет и два служебни, с перспектива за седми предсрочни избори при рекордно недоволство на гражданите срещу партийното лидерство от всяка "боя".
В първия ден от новия парламент ПП-ДБ обяви, че внася наново четири законопроекта, три от които са причина за забавеното плащане по Плана - Законът за личния фалит, поправки в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за коруция, Правилата за избор на Антикорупционна комисия.
Три дни по-късно Бойко Борисов също заговори с притеснение, че Народното събрание се занимава с "кокошкарски обиди", а ЕК предупреждава, че "българският народ е пропилял времето и много милиарди по Плана за възстановяване".
Според неговата версия - "едва след месец май правителството е започнало да работи по тях".
Лена Бориславова побърза да му напомни, че "преди 2 месеца той и Пеевски лично блокираха тези закони в ресорните им комисии".
Така или иначе - застоят е факт, и то не само по най-близкото второ плащане. Ако реформите не се реализират до 6 месеца, България ще загуби част от средствата безвъзвратно, стана ясно от думите на служебния финансов минсистър Людмила Петкова пред Народното събрание по темата.
Кой носи вина за забавените пари?
- За неосъщественото непосредствено второ плащане (над 1,2 млрд. лв) най-голяма отговорност в момента носи Народното събрание, защото пропиля времето си в перманентна предизборна кампания между края на 2022 и лятото на 2024 г., вместо да гласува оставащите реформи.
- Третото и Четвъртото плащане (над 2,4 млрд. лв) също се бавят извънредно - те трябваше да са пристигнали през юни и декември 2023 г. При тях недовършените реформи са в полето на Министерството на енергетиката, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда, МРРБ и др.
- Петото плащане (1 млрд. лв.) трябваше да се потвърди до края на юни 2024 г. Досега само две от общо 26 реформи са завършени. С други думи - не очаквайте никакви пари, поне не скоро.
България ли се справя най-зле с реформите по Плана за възстановяване и устойчивост?
Краткият отговор е: Не, но това не бива да ни успокоява.
Има държави като Швеция, Нидерландия и Ирландия, които досега не са получили нито едно плащане.
За разлика от България - ПВУ за тях не представлява особено значим дял от икономиката (между 0.18 и 0.63% от националния им брутен вътрешен продукт).
България има истинска нужда от парите по Плана за възстановяване, защото общата им сума е много голяма инжекция в българската икономика. Още повече - парите са стимул за отдавна отлагани реформи.
Държави, които са получили по-малък дял от отделените пари по ПВУ:
- Кипър - 23.1% от общо 1.02 млрд. евро за грантове;
- Германия - 22.31% от общо 28 млрд. евро за грантове;
- Белгия - 17.3% от общо 5.034 млрд. евро за грантове;
- Полша - 12.9% от общо 25.3 млрд. евро за грантове;
- Унгария - 2.2% от общо 6.5 млрд. евро за грантове.
На ниво държави със сравнимо население и заделени ресурси - България изпреварва Унгария по ниво на получените средства.
Но изостава както по размер на средствата, така и по дял на усвояването от страна като Португалия, чиито грантове са над 8 на сто от БВП.
Ако се мерим по отличниците в региона - алокираните безвъзмездни средства за Хърватия са над 13% от нейния БВП, а страната вече е получила над 54% от тях.
Най-добре се справя Франция, която вече е получила 31 мрлд. евро (от заделени 40.3 млрд. евро).
Какво препоръчва ЕК на България:
- Представяне на средносрочен фискален план, в който нетните разходи да се ограничат до ниво, осигуряващо дефицит от не повече от 3% от БВП
- Значително ускоряване на изпълнението на програмите за сближаване и на Плана за възстановяване, така че реформите и инвестициите да бъдат готови до 2026 г.
- Да се подобри работата и да се увеличи капацитетът на администрацията, включително на регионално ниво, да се повиши качеството на процедурите за обществени поръчки и да се засили независимостта и работата на регулаторите.
- Бързо да се финализира REPowerEU - енергийната политика в Плана за възстановяване.
- Да се подобри образованието и професионалното обучение, да се реши проблемът с недостига на работна ръка
- Да се намали зависимостта от изкопаеим горива и да се ускори прехода към чиста енергия, плюс капацитет за съхранение.
- Препоръки има и за справяне с енергийната бедност, насърчаването на ЖП транспорта, укрепване на електрическата мрежа и др.