България губи една позиция в класацията за медийна свобода и се намира на 112-ото място от 180 държави. Традиционното подреждане, изготвено от „Репортери без граници“, показва, че страната ни е на последно място от държавите членки в ЕС.
През последните три години България беше на 111-о място в класацията, а през 2016 записа най-ниската си позиция - №113. Сега преди нас са Боливия и Бразилия, а Индонезия и Бенин остават точно след страната ни.
„Малкото независими журналисти постоянно са подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но също така са изправени пред заплахи и насилие“, пишат от „Репортери без граници“ в резюмето си за България. „Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не е заинтересован да разследва и осъжда насилието над журналисти“.
Авторите на класацията дават пример с журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше задържан през септември 2020, по време на антиправителствените протести. Тогава той бе подложен на физическо насилие от страна на полицията.
Едва 8 месеца по-късно делото за побоя срещу репортера влиза в съда. То е насрочено за 20 април, след като месеци наред Софийският районен съд и Административният съд в София си го прехвърляха. Сега районните магистрати трябва да го гледат по същество.
„Репортери без граници“ припомнят и нападението над главния редактор на в. „168 часа“ Слави Ангелов пред дома му. Маскирани лица му нанесоха побой с метални пръти през март 2020 г.
„Друг разследващ репортер – Николай Стайков (б.а. – от АКФ), получи смъртни заплахи през юни 2020, след като пусна документален филм за корупцията по високите нива на съдебната система“, припомнят авторите на класацията за случая „Осемте джуджета“.
„Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите са свързани с корупция и конфликт на интереси в про-правителствените медии“, пишат „Репортери без граници“. Като пример е посочен Делян Пеевски, който продаде няколко медии, но „влиянието му продължава да бъде проблем“.
Според авторите на класацията – правителството пренасочва европейски средства и публично финансиране към медии с „пълна липса на прозрачност“, с цел управляващите да бъдат показвани в добра светлина пред обществото. Дават се и няколко примера за „съдебен тормоз“ над независими медии като „Биволъ“ и групата „Икономедия“.
В последните дни в публичното пространство усилено се коментира и балансът в националните телевизии, където преобладават говорителите на ГЕРБ.
За пета поредна година Норвегия заема първото място по индекс на медийната свобода. Финландия запазва втората си позиция, а топ три се допълва от друга скандинавска страна – Швеция. Тя измества Дания, която губи една позиция.
Китай, Северна Корея, Туркменистан и Еритрея са определени като страните с най-голяма цензура, а незавидни са позициите на Индия, Мексико, Русия (150-та) и Турция (153-та).
Само 12 от общо 180 държави, или 7% от всички, предлагат „благоприятна среда“ за медиите. През 2020 този процент е бил с един пункт по-висок.
През 2021 г. по света са убити шестима журналисти, а над 400 са били арестувани. От „Репортери без граници“ отбелязват, че в статистиката попадат само тези представители на медии, които са убити или задържани заради работата си.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
