България вижда Русия като основна заплаха за сигурността в Европа и смята НАТО и ЕС за гаранти за ефективната защита на националните интереси на страната.
Такъв извод може да се направи от новата отбранителна стратегия на България, която кабинетът на Росен Желязков е одобрил на последното си заседание.
В документа, публикуван в информационната система на Министерския съвет, се казва, че "непровокираната агресия на Русия срещу Украйна наруши принципите и нормите на международното право, сериозно подкопа европейската архитектура на сигурност и промени факторите, които допринасяха за стабилна и предвидима среда на сигурност в Европа".
Стратегията обръща внимание на войната в Украйна и отбелязва, че независимо от изхода ѝ, Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави, като авторите отчитат, че се повишава и опасността от глобална военна и ядрена ескалация.
"Повишените глобални и взаимосвързани рискове и заплахи не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна членка на НАТО и ЕС“, се казва още в стратегията.
"Държавното ръководство на Русия тенденциозно ще продължи да представя действията на САЩ като политика на сдържане и ограничаване на способностите за развитие и като основно препятствие за постигане на своите реваншистки цели, в резултат на което ще нараства конфликтният потенциал между двете страни", пише в документа, което повдига въпроса дали стратегията е писана преди последните събития в Белия дом и курса към сближаване с Москва, който американският президент Доналд Тръмп демонстрира.
Основните приоритети в отбранителната стратегия на България са:
- Развитие на системата за ранно предупреждение и способностите за командване и управление, гарантиращи бърз и адекватен отговор на заплахи за сигурността.
- България поддържа разходи за отбрана от 2% от БВП, постигнати още през 2024 г. Това ниво се смята за минимално необходимо, с възможност за повишаване в съответствие с ангажиментите към НАТО.
- Най-малко 20% от военния бюджет ще се отделят за придобиване на ново въоръжение и техника.
- Мирновременният състав на въоръжените сили ще се комплектува на професионален принцип и ще се докомплектува с личен състав и техника чрез създаване и поддържане на доброволен резерв. В стратегията се говори още за повишаване на готовността на силите за незабавно действие, усъвършенстване на системата за бойна готовност и "трайно преодоляване на некомплекта от личен състав" .
- България ще продължи активно да участва в колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, включително изграждане на военни формирования на българска територия и участие в такива на други държави от НАТО.
- Киберотбрана и киберсигурност: Развиване на способности за защита на критични информационни ресурси и противодействие на хибридни атаки. България ще участва в инициативи на НАТО и ЕС за информационна сигурност.
- Акцент върху намаляване на зависимостта от внос за военни доставки и развитие на българската отбранителна индустрия.
- Интеграция в европейските отбранителни програми: България ще използва Европейския фонд за отбрана и други механизми за финансиране, за да подобри своята отбранителна инфраструктура.
Документът описва и други предизвикателства за НАТО и България, като сред тях попадат "противоречията между съюзниците в НАТО". И още:
- тероризмът;
- негативните промени в стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Северна Африка;
- повишените рискове за енергийната сигурност и критичната инфраструктура;
- възникването на противоречия между съюзниците в НАТО, засягащи единството на евроатлантическото пространство;
- влиянието на климатичните промени;
- миграционният натиск.
Според стратегията отношенията между Русия и ЕС ще продължат да се влошават.
“Руската федерация ще продължи да губи позиции на европейските пазари. Вследствие на значителното икономическо превъзходство на ЕС, налаганите санкции и диверсификацията на енергоизточниците ще засилят натиска върху Русия, в резултат политико-икономическото напрежение ще нараства с повишена вероятност от изграждане на нова "желязна завеса“.
"Затова Русия ще продължи с опитите за информационно-психологическо, политическо и икономическо въздействие върху отделни държави членки, с цел провокиране на несъгласие, разделение и недоволство срещу действащия санкционен режим“, се казва още в отбранителната стратегия.
Според България конфликтният потенциал на Черноморския регион ще остане висок в дългосрочен план, ако Русия не бъде спряна в агресията спрямо Украйна.
“Независимо от загубата на влияние, Русия разглежда постсъветското пространство като буфер със Запада (НАТО и ЕС). Затова дългосрочни цели на Руската Федерация ще бъдат възпрепятстване не само на евроатлантическата интеграция на Украйна, но и нейното съществуване като самостоятелен субект в международно признатите граници. Съществува опасност подобен подход да бъде приложен в отношенията с Молдова и Грузия. Промените в баланса на силите в региона и руската агресия създават условия за разпалване и на други замразени конфликти“.
България очаква влошаване на средата на сигурност и на Балканите като цяло.
“Нерешените проблеми между страните в региона на Западните Балкани допринасят за възход на национализма и крайния популизъм и създават условия за рязко влошаване на средата на сигурност. Процесите се стимулират от външни за региона фактори (Русия, Китай, страни от Арабския свят), които имат интерес от запазване на перманентна нестабилност на Балканите с оглед реализиране на собствени цели“.
НАТО се разглежда в документа като основен гарант на трансатлантическата сигурност, като е посочено, че България "ще продължи да участва активно в регионалните, европейските и международните инициативи за поддържане на мира и сигурността, за борба с тероризма и екстремизма".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
