Повечето филми разчитат на емпатията на зрителя, за да предадат идеите си и емоционалния заряд, който носят. От време на време обаче се появяват и филми, които оперират на малко по-високо ниво и директно те поставят в обувките на героите си.

“Бащата” е от втория тип и не просто разказва историята на един мъж, чиято деменция се влошава, така както се вижда отстрани. Подходът на Флориан Зелер е да разкаже историята “отвътре”, сякаш през погледа на главния герой.

Това е Антъни (Антъни Хопкинс) - 80-годишен лондончанин, който живее в голям и красив апартамент в хубав квартал. Един ден дъщеря му Ан (Оливия Колман) го посещава и му съобщава, че ще се мести в Париж и затова трябва да намери някой, който ще се грижи за него и за безопасността му. За Антъни обаче животът се превръща в поредица от объркващи моменти, които постепенно го карат да започне да се съмнява във всичко и всеки.

Заедно с него виждаме как светът започва да губи своята структура. Апартаментът му изглежда се променя рязко, а в един момент дъщеря му се оказва изцяло друг човек. Изведнъж всичко познато започва да се променя без предупреждение, а времето сякаш спира да върви напълно праволинейно. Това е гениалният начин, по който Зелер предава ужаса на хората с деменция, чийто ум ги поставя в серия от резки и шокиращи промени, които никой около тях не разбира.

Апартаментът на Антъни е един от главните герои във филма и постоянно променящият се интериор е ключов елемент. Въпреки че действието се развива практически на едно и също място, динамиката на локацията е съществена част от историята, която е майсторски написана. Филмът всъщност е базиран на едноименната пиеса на Зелер и е една от най-добрите театрални адаптации, което му донесе и заслужен Оскар за адаптиран сценарий.

“Бащата” лесно може да се възприеме като хорър и ефектът му е смразяващ - дори повече, отколкото темата предполага. Основната причина е представянето на Антъни Хопкинс, чиято кариера бележи нови върхове в последните няколко години. След номинацията си за Оскар за поддържаща роля в “Двамата папи” през 2020, тази година той спечели в категорията Най-добър актьор - именно за “Бащата”.

Работата му във филма е брилянтна и сърцераздирателна в моментите, в които се опитва да рационализира и обясни преживяванията си. В миговете на открит и явен гняв Хопкинс е впечатляващ, но най-силни са моментите на тишина, в които светът му отново е преобърнат. Палитрата на Хопкинс е толкова богата, че всеки образ, с който се е запечатал в главата ми досега, остана на заден план.

Оливия Колман също изпълнява ролята си великолепно и предава терзанията и безсилието на близките на хората с деменция. Именно нейната роля е показателна за това, че “Бащата” е от онези филми, в които няма елемент на успокоение. Преживяването е изпълнено с безнадеждност и накрая не ни очаква нито подобрение, нито измъкване от клопката на болестта. Зелер си свършва перфектно работата и “Бащата” ми остави силен отпечатък, въпреки че за щастие нямам близки хора в това състояние.


Големите победители на "Оскари" 2021 Големите победители на "Оскари" 2021

Брад Пит поздрави Мария Бакалова, "Nomadland" спечели три Оскара Брад Пит поздрави Мария Бакалова, "Nomadland" спечели три Оскара


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Култура

Charli XCX възкреси "brat" - пусна албума отново, но в "напълно различен" вариант

Charli XCX пусна нов албум, който всъщност е старият ѝ само че напълно различен

17:27 - 11.10.2024