Годината е 1787. Императрицата Екатерина Велика тръгва на пътешествие в териториите на днешен Крим, които току-що са присъединени към нейната империя от близкия ѝ княз Григорий Потьомкин. Заедно с нея пътува целият дипломатически корпус. Всички те са впечатлени от бурния напредък на района, който доскоро бил един от най-изостаналите. Строежи, забогатяло население, оръдия, кораби, красиви села... Може би точно заради острия контраст с миналото, много от дипломатите се усъмнили.
Един от тях предположил, че всичко това е нарисувано, направено от картон и шперплат, само за да впечатли минаващата делегация, а зад красивите рисунки всъщност се криела реалната мизерия на района. Така се родил митът за “селата на Потьомкин”.
Днес княз Потьомкин отдавна го няма, нито селата му. Хора като Лукашенко в Беларус, Путин в Русия, доскоро Назарбаев в Казахстан и Алиев в Азербайджан обаче са научили неговите уроци и се опитват да ги прилагат в политическия процес. Те знаят, че колкото и да искат, не могат да останат на власт и да имат каквaто и да е подкрепа, ако няма избори. Но никой от тях не иска свободни избори. Затова през 4-5 години организират т. нар. Избори "ала Потьомкин". По време на такива избори се симулира демокрация, също толкова реална, колкото селата на княз Потьомкин: има изборни секции, дори повече от един кандидат, има дори изборни наблюдатели, добре платени от властта, но избор няма, защото резултатът е предопределен.
Опозицията отхвърли резултатите от изборите в Беларус
Ако се питате защо улиците на Минск са пълни с протестиращи, а полицията използва гумени куршуми и сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите, причината е една: хората в Беларус просто отхвърлиха поредните избори „ала Потьомкин“ и поискаха да имат право сами да избират кой да ги управлява.
Организирането на “избори ала Потьомкин” не е толкова лесна работа, колкото изглежда. Отдавна вече “умното” фалшифициране на избори не се случва в изборния ден. То започва много преди това. В Беларус това започна преди месеци, когато няколко от най-гласовитите противници на режима бяха арестувани. Такива арести, съпътствани със забрани за участие в изборите, не са нещо ново. В Русия по подобен начин Алексей Навални не може да се яви на избори.
Властите в Беларус арестуваха още през май един от силните противници на Лукашенко - блогърът Сергей Тихановски, като по този начин той не можа дори да се опита да се кандидатира. Подобно нещо споходи и други двама противници на Лукашенко: бившия банкер Виктор Бабарико и Валери Цепкало. Това, изглежда, не беше достатъчно и Лукашенко реши да мобилизира националистическия вот и да всее още повече страх.
Малко преди изборите той обяви, че чужди сили - Русия и Запада - подготвят метеж и той няма да се поколебае да използва въоръжените сили, за да въведе ред. И както често се случва, когато стане най-страшно, най-смели се оказват жените.
Светлана Тихановская, съпругата на арестувания блогър Сергей Тихановски, пое щафетата. Тя, заедно със съпругите на други арестувани активисти, успя да събере подписи в своя подкрепа, да се регистрира в Избирателната комисия и да направи кампания, която да стресне властите. Гледайки спечелените от нея по-малко от 10% (по предварителни данни), срещу 80% подкрепа за Лукашенко, бихме казали, че това е по-скоро неуспех. Но една история, която се разказва от години сред изборните експерти по света, дава малко по-различен поглед.
Преди едни подобни “избори ала Потьомкин”, поредният сатрап събрал тесния си кръг и издал заповед: изборите трябва да се спечелят с не повече от 50%. Вече явно бил осъзнал, че победи с по 80-90% много по-ясно показват “картонения” модел на изборите и репресивната природа на диктатурата му. Шефът на кабинета му събрал председателя на местния ЦИК и заместниците му и им предал повелята, но за да е сигурен, че всичко ще бъде изпълнено както трябва и няма да има проблеми, леко вдигнал процента, с който се очаква да победи президента: нека да спечелим изборите с 60%.
Докато стигне до членовете на най-ниско ниво – секционните избирателно комисии, този процент вече бил 90%. Всяко ниво от системата толкова се страхувало, че може да стане гаф, че прибавяло от себе си 5-10%. Така тези 80% за Лукашенко всъщност показват огромната несигурност в държавния апарат под него и страхът, че няколко жени, промъкнали се в последния момент, могат да сринат системата.
Показват го и хилядите хора по улиците и най-вече бруталната реакция на властта, използването на гумени куршуми, няколкото хиляди арестувани и броят на ранените, които са стотици. Както и самият Потьомкин е знаел: фалшифицирането на реалността не е лесна работа и освен това е рискована.
Как три жени се обединиха, за да сложат край на "последната диктатура в Европа"
Всички се питат: какво ще направи светът и Европа? Истината е, че никой няма илюзии колко картонена и стирoпорена е демокрацията в Беларус и колко стоманена е хватката на Лукашенко, която не допуска никой друг до властта, с цената на насилие.
Но тъжната истина е, че в сегашната ситуация на почти разградена система на международни отношения, отлсабени организации и занижени стандарти към демокрацията, спасението е все повече в ръцете на гражданите на Беларус – жени, мъже, които трябва да са готови да свалят картонените обвивки на ситуацията в страната и да поискат нови избори - с истински кандидати, администрация, наблюдатели, бюлетини.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
