Битката срещу експертите и Covid-19: Спортът, в който ритат играчите вместо топката

"Науката като контактен спорт" - така е озаглавена автобиографията на покойния американски климатолог Стивън Шнайдер, чийто живот е посветен на борбата за убеждаване на политици, мениджъри, популярни личности и недоволни колеги в необходимостта от осъзнаване на научните доказателства за климатичните промени.

Тормоз, заплахи за живота, заради които е придружаван от охранители по време на научни конференции, расистки обиди, атаки в онлайн-форуми на националисти: всичко това е провокирано от предупрежденията, които Шнайдер и колегите му формулират с цел опазване на околната среда.

Учените, които работят в тесните направления на теоретични дисциплини, никога не се сблъскват с подобни проблеми.

Но хората, от чиито изследвания зависят икономиката, политическите решения и социалният живот, често се превръщат в изкупителни жертви на недоволството.

Вероятно историята на Шнайдер звучи познато. Доста сходна ситуация се разигра в България в последните седмици от извънредното положение, когато ръководителят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски обяви, че получава заплахи за живота си. Всекидневните брифинги за развитието на епидемията бяха съкратени до един на седмица заради растящото напрежение между щаба и правителството, от една страна, и критично настроената част от обществото (т.нар. "диванна армия"), повлияна от алтернативните послания на лекари като Атанас Мангъров.

"Научните изводи могат да променят цените на акциите, общественото мнение и правителствените политики. Затова работата на учените, която иначе има чисто академично значение, изведнъж се превръща в контактен спорт, в която "ритането" на играча вместо топката се превръща в житейски факт", пише бившият кореспондент на BBC по въпросите на научните изследвания и околната среда Ричард Блек в коментар за "Политико". В момента Блек е директор на неправителствената организация "Energy and Climate Intelligence Unit".

Ако тази агресивна игра е добре позната на климатолозите от цял свят, пандемията на Covid-19 обърна гнева и критиките срещу епидемиолозите, главните лекари, правителствените консултанти по обществено здраве и разработчиците на ваксини, защото всяко тяхно послание се отразява директно върху гражданските настроения, перспективите пред бизнеса и държавната политика.

Повечето правителствени ръководители не желаят да бъдат възприемани като хора, които "отричат науката" - както заради здравия си разум, така и заради PR-съображения.

Политиците предпочитат да застанат зад гърба на експертите, които от своя страна са принудени да поемат удара, ако съветите им са несъвместими с нечий бизнес интерес, идеология или с обикновеното човешко желание за свободно общуване с приятели.

Учените, които разработват мерките за опазване на населението от Covid-19, се превръщат в още по-поляризиращи фигури от колегите им в областта на климатичните промени. Всичко се развива с много по-висока скорост, а противникът им остава почти напълно непредсказуем. Епидемиологичните познания се обновяват почти в реално време, докато държавните власти се опитват да адаптират политиките си според експертните оценки. Базови фактори на заболеваемостта се променят и преразглеждат с всяко ново натрупване на статистически данни.

Въздействието на вируса и ефектът от ограничителните мерки се усеща непосредствено.

Последствията от едно погрешно политическо решение се виждат само след няколко дни, не след години. Със същата скорост се отчитат и грешките в предварителните консервативни прогнози за епидемията.

Медийното внимание е толкова обилно, че хора като Кристиан Дростен (Германия), Крис Уити (Великобритания), Дидие Раулт (Франция) и Антъни Фаучи (САЩ) изведнъж придобиват масова известност дори отвъд границите на националната дръжава.

Подобно на раздорите сред климатолозите - учените в сферата на епидемиологията също се сблъскват с проблема на разногласията. Интерпретациите, прогнозите и мненията за необходимите мерки срещу Covid-19 са крайно разнопосочни.

На 9-тия ден от въвеждането на извънредното положение в България беше създаден паралелен медицински съвет от инакомислещи експерти, които публично критикуваха мерките, предлагани от Националния оперативен щаб. Същото - макар и без институционална санкция - се случва и във Великобритания, където бившият главен научен съветник на Тони Блеър и Гордън Браун създаде алтернативна експертна група със свои собствени препоръки за справяне с болестта и с критики срещу правителството на Борис Джонсън заради бавните му реакции.

Разногласията между учените водят дотам, че политиците, мениджърите и особено медийните коментатори започват да пропагандират само информацията, която отговаря на собствените им разбирания за света.

Извадени от контекст данни и експертни коментари превърнаха шведския модел в знаме на противниците на извънредните мерки. В същото време, британските медии измислиха подигравателен прякор на епидемиолога Нийл Фъргюсън "Професор Локдаун" - въпреки че препоръките му за строги мерки за социална изолация вероятно са спасили стотици човешки животи.

Дори личният живот на експертите става обект на обществен натиск. В крайна сметка Фъргюсън беше принуден да подаде оставка, след като "Дейли Телеграф" обяви, че е нарушил собствените си заповеди, като е поканил приятелката си у дома по време на карантина.

"Лицемерието" е най-тежкият грях, който учените могат да допуснат в условията на извънредно положение.

Какви са поуките, които епидемиолозите могат да си вземат от опита на препатилите климатолози?

На първо място: специалистите по въпросите на климата са изгубили години наред в старанието си да изтъкнат всички области, по които се разграничават от изводите на колегите си или в които науката все още не е стигнала до сигурни заключения. В момента спорните точки са все така реални и дискутирани, но подходът на учените е различен - предпочитат да акцентират върху основните изводи, по които няма спор.

На второ място: доказателствата винаги печелят в научния дебат, независимо от това колко разгорещен е той.

В момента политиката на Covid-19 наистина изглежда като агресивна, настървена и нечестна игра. Но рано или късно по-добрите ще победят.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Живот

БНБ пуска нова монета, посветена на българската гайда

Монетата ще се продава на цена от 156 лв.

12:48 - 22.11.2024
Живот

Стани част от бегачите в отбора на ASICS FrontRunner България. Кандидатстването вече е отворено

Търсят се хора с разнообразни истории, нива на опит и страст към движението

12:30 - 22.11.2024
Важно днес

Европрокуратура разследва измама за финансиране на реставрация на църква в България

При извършени обиски в Бургас, Петрич, Рила и София са иззети документи и доказателства.

12:14 - 22.11.2024
Технологии

Биткойн достигна исторически рекорд от $100 000

Биткойн е поскъпнал с около 130% тази година

11:07 - 22.11.2024
Бизнес

Mastercard Touch Card на Алианц Банк България - иновация, която се усеща

Има ли място интуицията в дигиталната икономика? Може ли с едно докосване да се отключи един нов свят?

11:06 - 22.11.2024
Важно днес

Доналд Тръмп номинира нов кандидат за главен прокурор

Решението идва часове след като първоначалният му кандидат за поста, бившият конгресмен Мат Гейц, се оттегли

09:46 - 22.11.2024