Ако човек следи дебата за икономическите мерки в България, ще остане с впечатлението, че сервитьорите, хостесите и барманите са изнесли цялата тежест от коронакризата върху раменете си.
Не медиците, които не са спирали да се грижат за пациентите си в животозастрашаващ режим на работа. Не учителите, учениците и родителите им, които изгубиха целия втори срок в опит да създадат несъществуващата система за електронно образование. Не компаниите от реалната индустрия, която беше дръпната надолу заради световния икономически срив, а не със заповед на Кирил Ананиев.
Няма друг сектор от икономиката, който да получи толкова привилегировано внимание от властите както ресторантьорския бранш - многократни лични разговори с премиера Бойко Борисов, изключения от противоепидемичните правила, извънредни данъчни отстъпки и обилно медийно отразяване на частния лобистки натиск.
Независимо от пряката връзка с втория пик на епидемията - дискотеките и нощните клубове останаха отворени под условието за 1 клиент на кв.м. Обещанията за строг контрол по заведенията бяха забравени, а сниженото изискване за дистанция между масите се пренебрегва без последствия. Болниците са пълни? Важното е кръчмите да не останат празни.
Щом гражданите си позволявали да се събират на протести, дискотеките били длъжни да минат в режим на отваряне.
Десетилетните принципи в данъчната политика на Министерството на финансите бяха пренебрегнати, за да може ДДС да се намали за един-единствен сектор ("подсладено" с отстъпка за книгите и памперсите). Схемата за бюджетно доплащане на заплатите беше разширена специално за туристическия бранш на 80:20.
В крайна сметка, и това се оказва недостатъчно: данъчното законодателство ще се промени за втори път в средата на годината, за да се въведе 9% ДДС-ставка за фитнесите, случайните превози и продажбите на бира и вино в заведенията.
Нямаме търпение да чуем аргументите на мнозинството, когато се наложи да обясни защо ще стимулира потреблението на алкохол в среда с висок риск от разпространение на Covid, докато Италия, Гърция, Австрия, Дания и Великобритания една след друга връщат карантината за български граждани.
Временното снижаване на ДДС след началото на пандемията не е българско откритие. Разликата е в това, че Германия свали косвения данък с малко, но върху всички стоки и услуги (от 19 на 16% за стандартната ставка, и от 7 на 5% за тези, които и досега ползваха отстъпки). Великобритания също стимулира хотелите и ресторантите, но не и продажбата на алкохолни напитки. От самото начало на кризата Лондон гарантира 80% помощ от държавата (с таван до 2500 паунда) за хората в неплатен отпуск във всички засегнати от Covid сектори, с което позволи по-плавно и безопасно отваряне на икономиката.
Най-големите европейски държави отделиха целеви ресурс за подкрепа на иновативни бизнеси, технологични стартиращи фирми, центрове за медицински и други научни изследвания, защото бъдещето на икономиката не е в услугите с ниска добавена стойност.
През това време България стимулира нощния си живот.
Обещаните грантове за микро- и малки фирми се забавиха с три месеца, средните предприятия още не са получили достъп до финансиране, а парламентът трябваше да дописва правилата за безлихвените кредити в средата на юни, за да може парите да стигнат до безработните хора, за които са предназначени.
Ако това може да се нарече "антикризисна политика", тя явно писана от екип, който брои дните до уволнение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
