Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Новият хорър сериал „Something Very Bad Is Going to Happen“ – първият проект на братята Дъфър след „Stranger Things“, този път в ролята на продуценти – вече е наличен в Netflix. В центъра са Рейчъл (Камила Мороне) и годеникът ѝ Ники (Адам ДиМарко), които пристигат в отдалечена семейна къща, където трябва да се състои сватбата им. Още по пътя обаче започват да се появяват тревожни знаци, че нещо в тази връзка – и в това семейство – не е наред.
Сериалът е създаден от Хейли З. Бостън (позната с „Brand New Cherry Flavor“ и „Guillermo del Toro’s Cabinet of Curiosities“) и съчетава психологически хорър с мистерия и напрегната семейна динамика.
Според The Guardian именно този баланс го прави толкова въздействащ – историята не разчита на познатите хорър клишета, а на по-дълбок страх: от брака като капан, от чуждото семейство като заплаха и от усещането, че може никога да не си познавал истински човека до себе си.
В този контекст героинята на Мороне не е пасивна жертва, а персонаж с инстинкт за самосъхранение, което прави разказа по-убедителен.
Критиците обаче не са единодушни. В рецензия за Time сериалът е критикуван заради темпото си – според изданието историята се развива твърде бавно и не успява достатъчно ясно да разгърне сюжетните линии.
Макар да поставя интересни въпроси за брака – какво означава да избереш „правилния“ човек – сериалът, според критиката, отлага отговорите и ги заменя с предвидими обрати. Особено в първите епизоди натрупването на напрежение остава без развитие, което създава усещане за липса на ясен фокус.
Този подход обаче е напълно съзнателен. В интервю за The Hollywood Reporter Хейли З. Бостън обяснява, че идеята за сериала идва от личните ѝ страхове – включително от въпроса дали е възможно човек да избере „грешния“ партньор.
По думите ѝ историята е замислена като жанров експеримент, който съчетава хорър, психологическа драма и дори комедийни елементи, като целенасочено играе с очакванията на зрителя.
Именно затова и тонът се променя – от по-напрегнато начало към по-интимни, почти камерни сцени, в които фокусът пада върху взаимоотношенията. Тази промяна не е случайна, а част от начина, по който историята се развива.
Самата Хейли З. Бостън признава, че това е съзнателен избор и че е имало колебания дали подобен подход няма да отблъсне част от зрителите още в първите епизоди.
Да гледаш Stranger Things с родителите си - по-веселият сериал
Защо финалът на Stranger Things разочарова толкова много хора?
